28 декември 1987

Ако се забравя и отправя критика към някого или си помисля, че разбирам повече от другите, веднага Бог ми напомня "кого" е избрал да предаде Посланието Му. Поставяйки Очите Си върху мен с един само проницателен поглед, Той ме връща на мястото, което ми е определил и където трябва да остана. Само с тези думи "пръст и пепел" ми напомня, че съм едно нищо и че съм последното от създанията Му.

Не, някои не могат да го разберат това, мислят, че Бог ме избра да приема Словото Му, защото съм достойна, но не можете ли да разберете? Избирайки мен, която съм последната от всички, Бог ни разкрива Безмерното Си Милосърдие, което изпитва към нас, че дава дори и на последния и че не би ли дал на онези, които са много по-достойни в Очите Му от мен, ако поискат с вяра!

Не забелязахте ли Търпението Му, което показва към мен, вместо да ме удари. Обичта Му блика с още по-голямо изобилие. Как би могло Сътворението Му да Го отхвърля? Но нямам какво да кажа, след като преди и аз принадлежах към онези, които го отхвърлят… Сега казвам: "Обичайте своя Бог, както обичате диханието си, след като без него ще умрете. Бог ни даде живот, вдухвайки го в нас. Диханието Му е животът ни. Бог е Диханието ни, Бог е Животът ни."

О, Васула! Моят Авел този път ще остане жив . Искреността ще унищожи злото.¹ Блажени са онези, които насърчават Словото Ми. Блажени са овцете Ми, които разпознават Гласа Ми. Блажени са онези, които ще нахранят наново агнетата Ми. Блажени са бедните в сърцето. Блажени са онези, които ще изрекат Светата броеница в деня на освещаването на Гарабандал² и които коленичат, за да поздравят Майка Ми. Блажени са онези, които ще носят Кръста Ми на Мир и Обич, обединявайки се . Блажени са овцете Ми, които се завръщат при Петър. Блажени са онези, които се смиряват и следват примера Ми. Блажени са онези, които изпълняват Заповедта Ми и се обичат един другиго, както Аз ви обичам. Блажени са онези, които свидетелствуват за Мен и не се възмущават от Мен .

Васула, любима на Душата Ми, имай вяра и доверие в Мен. Аз съм Божественият ти Учител, никога не се съмнявай в Словото Ми. Ела, безсилна си, ела, опри се на Мен, който съм Силата ти.

Да, Господи, имам нужда от Теб. Без Теб не мога нищо, никога!

Обичай Ме, желай Ме, бъди небето Ми. Ах, Васула, сега се жертвуваш за Мен, но скоро ще те имам при Себе Си.

С нетърпение очаквам този ден.

Остани при Мен, желая да ти поискам нещо .

Да, Господи?

За Мен, Васула, от обич към Мен, искаш ли да научиш Светата броеница? Обръщай се с поздрав към Моята Майка по всяко време. Искаш ли да направиш това за Мен, Васула?

Господи, никога не са ми я учили.

Не го ли зная, Васула. Затова идвам да я науча на теб и на всички онези, които никога не са чували за Светата броеница .

Да, Господи, искам да я науча, Господи, помогни ми да я науча.

Ето какво желая да чуя от всички вас, които не знаете, същите тези думи: "Да, Господи, искам да се науча. Господи, помогни ми да се науча." Ще ви науча всички вас, които сте готови да се научите. Ела, дъще Моя, отпочини си в Мен. Няма никога да те изоставя .

Иисус ще трябва да е почувствувал тъгата, която изпитвам по Него и колко страдам тук. Отново е тази вълна на "желание към Бога", да желая да бъда жертвата Му, да бъда изцяло откъсната. Сякаш съм раздвоена: оставайки тук, бих могла да "нахраня" някои от агнетата Му, които никога не отказват Новия Му Хляб и да Му доставя радост чрез завръщането на няколко души при Него. Или да бъда с Него и това би било прекрасно за мен. Кое ли е по-хубаво?