|
22 декември 1987 Васула, настъпи времето да обединя Църквата Си. Съберете се, любими. Елате да изградите наново тези древни развалини. Изградете наново стария Ми Фундамент, Фундамент поставен от Собствената Ми Ръка. Почитайте Майка Ми, както Аз, който съм Словото и над всички, Я почитам Господи, ще се шокират! Васула, ще им огъна коленете, за да почетат Моята Майка. Аз, Господ, говоря: ще ги превия! И когато се превият, ще оставя Светлината Си да блесне върху тях и да ги възроди. Ще подсиля стъбълцата ви и ще бъдете като напоена градина, като извор, чиито води никога не пресъхват. Ще изградя наново Фундамента Си. Ела, любима, бъди покорна и мека, както сега, за да издълбая върху теб Словата Си. Никога не забравяй Святото Ми Присъствие Да, Господи. |
! Няма ли следователно да бъде Мое желание и вие, които сте пръст и пепел, да Я признаете за Царица на Небесата, почитайки Я? Днешната Ми горчивина е да гледам колко малко знае Сътворението Ми за значимостта Й. Онези от свещениците Ми, които под името на Лютер, изцяло са се изолирали, трябва да се завърнат при Петър.