ПЕТТЕ МИ РАНИ СА СЪВСЕМ ОТВОРЕНИ ЗАЩО ИЗОСТАВИХА ГРАДИНАТА МИ


8 декември 1987

Размисляйки за това, което ме очаква, започна да ме обзема паника. 1 Бях много смутена.

Боже мой, не мога ли да Те обичам като всеки нормален човек, по един обикновен начин? Не можеш ли, любими Боже, да ме поведеш по един обикновен начин, вместо по този? О, Боже, чувствувам се толкова отговорна с всичко това. Мъчение е да зная, че въпреки всички благодати, които ми даваш, оставам жалка, толкова греховна, лоша. Защо, Господи, защо ме държиш? Не мога повече да стоя пред Теб, не съм достойна за Теб. Остави ме да се оттегля в своя ъгъл, не ме дръж толкова близо до Себе Си.

Защо? Защо?

Боже мой, не. Ще Те следвам и ще Те обичам, както другите, по обикновен начин.

Любима, обичам те!2

О, Иисус, не правя нищо друго, освен да Те наскърбявам, остави ме да се махна, да си почина в нищетата си, без обаче да престана да Те почитам и да Те обичам. 3

Почакай !

Господи, всичко това4 е вън от възприятието ми, надвишава ме.

Не, не е вън от възприятието ти, не вече. Любима,5 Петте Ми Рани са съвсем отворени, Кръвта Ми силно изтича, страдам, твоят Бог страда. Няма ли да прославиш Тялото Ми? Петте Ми Рани са отворени за теб, за да видиш каква скръб Ми причинява Сътворението Ми. Обичам ви всички въпреки злостта ви, въпреки грешките ви, въпреки съмненията ви, въпреки беззаконията ви, въпреки отхвърлянията ви, въпреки скептицизма ви и въпреки неискреността ви6 спрямо Тялото Ми . Още ли не можете да разберете? Защо затворихте завинаги сърцата си за Мен? Защо повечето от вас са Ме изоставили? Защо учениците Ми смениха пътя? Защо изоставиха Градината Ми? Защо не са полели цветята Ми? Защо?

Къде са агнетата Ми, Петре? Ще Ми помогнеш ли да ги намеря и да ги обединя ? Ела, ще ти помогна да ги намериш, ще им донеса храна и ще ги нахраня. Не, Петре, няма да намериш нищо в тази пустиня. Нищо не е останало. Малкото, което беше останало, сега е сухо и опустошено, защото, колкото може да види погледът, е само пустиня. Но, Аз, Господ, ще взема от запасите Си Хляба Си и ще напълня килерите ви с Плода Си. Ще нахраня агнетата Си , ще напоя тази пустиня. Имайте Ми доверие, любими, имайте доверие в Мен и ще ви обединя отново всички заедно , Васула Моя. Цвете, няма да те оставя да бъдеш стъпкана от тях. Възнамерявам да те използувам за Славата на Тялото Си. Аз, Бог, те обичам .

1 Моменти на крайна слабост.

2 Видях Иисус наскърбен от думите ми. Почувствувах се ужасно.

3 Исках да отида да си легна, за да забравя как се ужасих от себе си.

4 Свръхестествената близост и всичко, каквото предстои да се случи.

5 Иисус избухна в плач, показвайки ми колко страда.

6 Иисус се отправя към властите на Църквите. Когато се събират, за да намерят някакво решение по въпроса за Единството, всеки очаква от другия да направи първата стъпка. В края на срещите никой не е направил и най-малката отстъпка. Самият Иисус ми описа, вчера вечерта, как стоят нещата.

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб