23 ноември 1987

По време на престоя си в Лион, разговарях с един теолог католик. Той и жена му се затрудняваха да разберат откъсването ми от този свят. Казаха ми, че имам отговорности. Отвърнах им, че е вярно, но че това не ми пречи да поставя на първо място Бога. Не можеха да разберат, че Бог би могъл да даде на душата ми такова откъсване, не бяха съгласни. Но Авраам не беше ли готов да пожертвува собствения си син?

Малка Моя, безумно те обичам. Обичта няма граници и желая и ти безумно да Ме обичаш. Намерението Ми е да увелича обичта ти. Възнамерявам да те направя да Ме обичаш, без да Ми поставяш ни най-малкото ограничение . Доставя Ми удоволствие да изпитвам¹ верността ти към Мен. Радвам се, слушайки те как Ме почиташ. Сега се жертвуваш за Мен, жертвата ти обаче няма да е напразна. Предай Ми се безрезервно . Зарадвай Ме с отстъпчивостта си, позволявайки Ми, дете мое, да те използувам според Волята Си. Душа, никога не се страхувай от Мен. Аз съм Обич .²

Мнозина, Господи, изглежда не разбират, когато им казвам, че желая да бъда с Теб и че смъртта за мен не е нищо друго освен освобождаване.

Любима, бъди свята, остани свята и Божествената Обич ще те носи все по-нависоко. Не се страхувай, любима Моя, опирай се на Мен, бъди Ми вярна, обичайки Ме, Мен, своя Бог, с цялата си душа и сърце, с целия си дух и сила. Помни как се навеждам към теб, за да стигна душата ти .