|
22 ноември 1987 Васула, вятърът духа и с всеки изминат ден става все по-силен. Духа върху тази пустош, в каквато се превърна Сътворението Ми, замитайки пясъците на пустинята и приближавайки я все по-близо до малкото плодородна земя, която остана. Вече е покрила част от нея и сякаш е опънала воал над нея. Ако не побързаме, малка Моя, скоро няма да остане нищо друго освен пустош Моля Те, Господи, имай търпение, защото бавно се уча. Цвете, спомняш ли си колко време се намирах вън, пред вратата ти? Не бях ли търпелив през всичките тези години? Иисус, защо не Те слушах през тези години? Защото беше заблудена от света. Принадлежеше Ми от началото, но светът те заблуждаваше, карайки те да вярваш, че му принадлежиш. Такъв коварен измамник е Сатаната. Днес работата му се състои да убеди Сътворението Ми, че той не съществува. По този начин работи, без да предизвиква страх и като агнета, Сътворението Ми бива залавяно в клопката и бива поглъщано от вълка |
.