22 октомври 1987

Събудих се в 02.30 сутринта, устата и устните ми бяха сухи от жажда като пергамент. Иисус ми каза: "Стани и отиди да пиеш. Двата дена изминаха!" Пих на глътки. Не можех да пия бързо. Днес сутринта душата ми неописуемо копнееше за Бога. Защо ме събуди, за да ми откаже впоследствие привилегията да съм между онези, които живеят в Дома Му? Ако само знаеха тази своя привилегия! А аз, в която капе копнежът, но след това ме възспира да влезна и да бъда обкръжена от Мира Му, ще трябва вместо това да остана в заточението и насред толкова изкушения…

О, дъще Моя! Благословена на Душата Ми, благословена на Сърцето Ми, и от Мен Самият изплува болка , но, Васула, оформих те, за да останеш всред хората и да се съединиш с тях . Обичам те неизказано, в степен, в която нежността се превръща в лудост !Васула, неописумо жалка, пожертвувай се, любима, и живей насред нищетата и безверието, защото си предопределена да станеш Мрежата Ми . Светият ти Отец нека се възрадва на улова ти, Сърцето Ми нека се преизпълни с радост този път. Привлечи души към Мен . Запази сълзите си, защото няма да ти остане сълза, когато ушите ти чуят безсрамията, които се изричат срещу Майка Ми!

Иисус, не оставяй езикът им да учлени звук, когато е за сквернословия.

Васула, Аз, Господ, ще им дам Прошката Си, защото не знаят какво изричат.

Ще се научат ли някога, Господи?

Всички ще се научат. Всяко създание ще се научи при условие, че чуе . Остави Ме да отговоря на въпроса, който имаш наум .

Но, Господи, казваш "при условие", това означава, че някои няма да чуят.

За голямо Мое съжаление, някои ще затворят ушите си! Онези, които ще откажат да чуят, този път няма да бъдат пожалени ! Ела сега, стани и Ме последвай.¹