![]()
|
21 октомври 1987 Днес получих обезсърчаващи известия. Католическият теолог от Лион, върху когото бях опряла надеждите си, изгуби ентусиазма си, научавайки, че не принадлежа на католическата общност. Каза, че имам известно преживяване с Бога и не разбра, че е нещо повече от това. Бог отправя това Послание към всички нас, както и към църковните власти и Светия Престол. Но разбира се, защо да повярва? Идвам отникъде, би могло да се каже и както вече споменах, ако бях от техните, щяха да ме приемат и вероятно биха хвърлили поглед на Посланията. И точно това е, което Бог желае да ни научи, да не правим разграничения помежду си. Всички се намираме под една и съща власт: властта на Бога. Защо да правим разграничения? Разграничения дори и въз основа на характера на човека! Не нося расо, но толкова значително ли е това? Ще трябва ли да поискам обяснение от Бога? Избра ме такава, каквато съм и така ме иска. Васула, понасяш същите изпитания като Моите, когато бях въплътен на земята Да, Господи. Любима, Посланието произхожда от Мен, всяка власт ще произходи от Мен, принадлежиш Ми. Писал ли съм въобще, че ще ти се даде власт от хората? Малка Моя, склони главата си към Мъдростта. Почувствувах се нещастна и натъжена, сълзи започнаха да ми текат и се наложи да прекъсна, за да се съвзема.
Боже мой, благодаря Ти, че ми даваш опората Си. Благодаря Ти, също така за свидетелите, които ми даде. Няма да издигна повече гласа си. Ще кажа само тези думи: "Направи с мен, каквото Ти желаеш. Еднакво ще Ти благодаря и за радостите и за скърбите, които ще ми дадеш. Ако желаеш да бъда настрана, ще остана, ако желаеш да бъда в Обятията Ти, не го заслужавам. Направи според желанието на Сърцето Си. Принадлежа Ти.
1 Тук Иисус има предвид, че Той е сладкото мъчение. 2 Ще бъда предадена от един. |