Аз съм Иисус. Нека се узнае, че която и да е икона Моя и на Майка Ми трябва да бъде почитана, тъй като Ни представлява, както и Кръстът Ме представлява.

Нека се узнае, че Светата Ми Плащаница е абсолютно автентична. Тя е, която Ме покри. Благословена от Мен, Васула, влез в Сърцето Ми, остави Ме да те скрия там , за да си починеш. Ела, ела при своя Отец.

Почувствувах Бог сякаш ме обвива и бях щастлива. Излязох да фотокопирам тетрадките си. Докато бях в магазина, улових себе си как утешавам или се опитвам да утеша Богородицата. Колкото повече си мислех за случилото се с пастора, толкова по-нещастна ставах. Стараех се да удържа сълзите си. Носех слънчеви очила в случай, че заплача. Как е възможно? Не знаех, че съществуват християни, които не почитат Богородицата! Пасторът изглеждаше непримирим в убеждението си и говореше за единство. Как е възможно, с такава непреклонност. Боже мой, а искаш и единство! Освен ако ги огънеш със Собствената Си Ръка, не виждам друг начин. Ще поправя за този пастор, както ми поиска Светата Богородица.

Когато видях стареца, който работеше в подземния гараж, съжалих го толкова много, че отново очите ми се изпълниха със сълзи Защо трябваше да работи там долу на неговата възраст, да не диша нищо друго освен газовете на автомобилите? О, Боже мой, защо ме направи толкова чувствителна! Не издържам повече. Спомних си, че бях забравила да ям. Така или иначе, не мога нищо да погълна. Отидох да изпия едно кафе, за да не припадна. Не си спомням дали изпих кафето, защото си мислех непрекъснато за Светата Богородица и за Иисус, които бяха толкова наранени. Кафето имаше горчив вкус. Бог много пъти ни беше предупредил, ако не се променим, ще последва наказание: това, което видях във видението си. Днешните Содоми ще се сгромолясат отново.