ОТРЕКОХА СЕ ОТ МЕН


28 септември 1987

Васула, щастлива ли си, че те освободих?

;Да, Боже мой, много съм щастлива, че съм с Теб. Чувствувам се вързана за Теб и това ме прави щастлива.

Вярваш ли сега, че имам връзки на обич с теб?

Вярвам го сега, Господи.

Малка Моя, благослови Ме .

Благославям Те, Господи. Обичам Те и Ти благодаря.

Васула, знаеш ли, че съм дал знамения, и че ще продължа да давам, за да ви оповестя Името Си, така че Обичта, която изпитвам към вас

да бъде във вас , и най-сетне и Аз да съм във вас? Но много от свещенически Ми души са се отрекли от Мен пред хората.

Как, Господи?

Отричайки знаменията Ми, те се отрякоха и от Мен, техния Бог. Не казах ли, че човек, който се отрича от Мен пред хората, ще се отрека от него пред ангелите Си? Не казах ли, че ще продължа да ви оповестявам Името Си? Защо тогава се съмняват, че се намирам всред вас, и че от Милосърдието Си ви давам знамения и чудеса, които едва биват почитани?

Защото, остави Ме да ти кажа, дъще Моя, са взели ключа на знанието! Нито самите те влязоха, нито оставиха да влезнат онези, които го искаха!

Боже мой! Изглеждаш толкова гневен, Господи!

Васула, времето да Ме прославиш дойде. Бъди будна и остани при Мен. Обичам те, малка Моя, стани едно с Мен.

Да, Господи.

Ние?

Да, ние?

Ела .

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб