![]()
|
27 септември 1987 Бях решила да отида при групата молеща се за милостите на Бога, тук в Лозана, вчера вечерта. И отново сякаш се изсипа целият ад. Демонът се разбеси. Измъчи душата ми в такава степен, че поисках от Господа да продължи без мен. Казах Му, че винаги ще Го обичам, но че нямам изобщо сила да Го последвам. Веднага се покаях за думите си и Му поисках да ме остави заради недостойнството ми. Докато си почивах, видях, че се намирам на една труднопроходима пътека. Вдигайки очи видях пред себе си голите крака на Иисус. Наведе се и ме вдигна. След това, видях пред себе си една голяма стълба със стотина стъпала и на върха, видях Светците да стоят и да ми правят знаци да се изкача горе. Гледайки наоколо различих едно познато лице, един свещеник, който ми говореше на италиански. Познах отец Пио! До него се намираше Свети Франциско от Асиза. Свети Франциско се приближи до мен. Всички ме насърчаваха да продължа. Иисус? Аз съм, Васула, не се страхувай. Иисус, прости моето безсилие. Безсилието ти ще изчезне в Моята Сила. Io sono con te.1 Padre Pio. Боже мой, истина ли е всичко това?
С теб съм Аз, както и Майка Ми и всички Светии По-късно отидох на сбирката, която извършва групата молеща се за милостите на Бога. Не можех да я проследя, просто от незнание и затова останах в мълчание. Почувствувах се виновна, много виновна заради това мое незнание.
Почувствувах Го толкова наблизо, бих могла да Го докосна. Душата ми беше отново щастлива и в мир. Малка Моя, не съм ли твоят Жених? Няма ли да те утеша, когато имаш нужда
от утеха? Ела при Мен и ще вдигна товара ти, ела при Мен и ще те утеша! Довери
Ми се, дъще Моя, Аз съм твоят Духовен Водач, твоят Жених, Аз съм Онзи, който
те обича най-много, Аз съм твоят Създател и твоят Бог Иисус остави душата ми в пълна хармония и покой. 1 На италиански: Аз съм с теб. Отец Пио. 2 С писането. 3 31 юни 1987. |