На 8 този месец Иисус ме повика на Светото Причастие. Отидох днес и Го приех.

Отче в Небесата, не оставяй хората да станат причина за гибелта ми. Не ги оставяй да ми отнемат онова, което Ти вече ми даде. Страхът ми идва от липсата им на чувствителност, когато затварят сърцето си и ушите си за Небесните Ти дела. Много съм безсилна и леснооборима. Биха могли с една дума да ме пречупят толкова лесно колкото лесно се чупи една тръстика.

О, Васула, Васула, вземи Ръката Ми! Когато те преследват, Мен преследват, когато те осмиват, Мен осмиват. Обичта страда .

Отче, пази ме от тези хора.

Обичта ще ти помогне . Украси Ме с чистота, бъди Моят Жертвеник . Носи заедно с Мен Кръста Ми . Жертвенико, не се огорчавай .

Благославям Те, Отче . Търся Те пламенно.

През тази неделя, 13 септември, почувствувах в душата си, за втори път от началото на това откровение, тревога, една необяснима тъга и си помислих, че няма да се съвзема. Душата ми страдаше и това ми предизвикваше и физически болки. Гръдта ми беше тежка и болката се спускаше към ръцете. Иисус ме повика:

Васула, съгласувай се с Мен чувствувайки Моето страдание . Разпъват Ме наново.

Защо, защо Ти го правят това?

Любима, не знаят какво правят.

Кой го прави?

Много души, обичам ги, и въпреки това Ме ненавиждат . Васула, подели с Мен Болката Ми, бъди едно с Мен.

Ние, Господи?

Да, дъще Моя, заедно ще страдаме от безверието на хората. Вземи Ръката Ми. Заедно.

Заедно, Господи.