Васула, остави Ме да ти кажа, Мъдростта не те научи само да намираш Мира, Мъдростта не те покри с миро, само, за да те изпълни с благоуханието на Безмерната Си Обич. Мъдростта не те поведе през лъкатушни пътеки, само, за да те уплаши, да те изпита и сега да те изостави. Не, Васула, поведох те, за да си там, където желаех да бъдеш. Това, което започнах и благослових, ще го завърша. Ела, почини си на Рамото Ми .

По-късно:

Малка Моя, рядко намирам вярност у хората. Искам да те предупредя за слабостта на хората, тя е безверието. Обичам те и ще те подкрепя, знаейки колко крехка си. Позволи Ми, цвете Мое, да те целуна.

Наведох се към Бога и ме целуна по челото: мен, Своето дете.

Обичам те, осветих те , освободих те . Ела, Аз и ти, ти и Аз, ние. Почитай Ме, любима обичайки Ме горещо .

Обичам Те, Свети Отче. Мога ли да целуна Ръцете Ти?

Обичай Ме винаги, дъще Моя .

Целунах Китките Му.