![]()
|
9 септември 1987 Васула, искам тези Слова, които ще ти дам да бъдат оповестени. Желая да
бъдат навсякъде разпространени Ще го направя, Господи, с Твоята помощ. След това целият ад “се изля”. Сатаната и демоните му се разбесиха. Имат дори и имена. Зная кои ме нападнаха. Васула, ела, ще те накарам да разбереш колко те мразят. Не се страхувай. Иисус ме поведе в едно подземие. Там спряхме. Разпознах ада, защото краката ми стъпваха в черна кал, плътна и хлъзгава. Адът е като подземна пещера. Иисус ми каза да се ослушам. Сатаната викаше.”Аха! Пак е тази, отново е тази магьосница! Бо, внимавай сега, порази я, осакати я завинаги, порази я, за да победим, малтретирай я. Усеща омразата, която храня към нея и към останалите от Сътворението Му. Саби, върви и ти и я порази. Мразя ви всички!” Сатаната беше отново като луд. Иисус ме изтегли навън и ми каза сякаш, за да събуди някого:
По-късно.
Не бях направила много неща през този ден, повечето време се намирах в самовглъбяване. Когато осъзнах, че времето е минало, отидох да приготвя яденето. Тъкмо започнах да готвя, Иисус, който ме наблюдаваше, ме спря и ми каза: ”Васула, имаш ли една минута за Мен?” Казах: ”Да, имам милиони минути за Теб, не само една.” Оставих работата си и отидох да пиша. Каза ми да спра да чета книгата, която четях, защото не е хубава, говореше за митове, религии, езотеризъм, изцяло написана от автори без теологическо образование. По-късно, същата вечер гледах снимката от Светата Плащаница. Всички тези места по Лицето Ми бяха наранени. Всичко, което виждам ли, Господи? Да, всичко. Изтръгнаха Ми част от Брадата Ми. Нараниха Ми дясното Око Иисус, не зная какво да кажа. Бях потресена.
ОБИЧАМ ТЕ! Васула, не се обезсърчавай |