![]()
|
23 август 1987 Вчера се случи нещо много особено. Беше един от онези претрупани със занимания дни, бях пуснала пералнята и сушилнята. Съпругът ми, тъй като денят беше приятен и топъл, заведе сина ми в плавалнята. Излезе към 11 часа сутринта и каза, че ще се върне към 3, за да обядваме. Останах сама в къщи занимавайки се. Беше 2 без 10, когато си помислих, че трябва да започна готвенето. Пуснах печката, за да стопя маслото и изведнъж токът угасна. Централният предпазител изгоря, всички уреди спряха. Прегледах навсякъде в къщи да не би да работи някой елекрически уред, нищо не функционираше. Потърсих да намеря някой бушон, за да сменя изгорелия, но съпругът ми им беше сменил мястото. Магазините бяха затворени тъй като беше неделя, колата беше повредена и ме обзе разочарование. Отидох да полегна. Пет минути след това чух шум от кухнята. Станах да видя какъв беше този шум и за голяма моя изненада видях светлините на фурната запалени и печката да топли маслото. Уредите обаче не работеха и останалата къща продължаваше да бъде без ток. Не можех да разбера. Ако централният предпазител и всичко останало не работеха как тогава работеше печката! Приготвих яденето и го поставих във фурната да се пече. В 3 часа съпругът ми се върна и му разказах случилото се. Провери всички елекрически уреди, не работеха, освен печката, която работеше. Провери централния предпазител и видя, че беше изгорял. До тогава яденето беше готово. Проверявайки таблото видя, че броячът се въртеше. В момента, в който казах «яденето е готово» броячът спря да се движи, въпреки че фурната все още работеше. Отидох и я угасих. Съпругът ми смени бушона с нов и всички електрически уреди заработиха нормално. Той също не можеше да обясни случилото се. През август е празникът ни! Не желаем да се провали нашето празнуване Искаш да кажеш, че… Иисус не ме остави да довърша. Искам да кажа, че не желая да те гледам тъжна в деня на празника ни Благодаря Ти, Боже мой, зная, че си много близо до мен и Те обичам. Чувствувам се неудобно, защото не заслужавам нищо. Вчера вечерта докато бях в стаята на сина си, ми замириса на тамян. Мирисът беше само на едно определено място. Почувствувах се щастлива! Боже мой? Аз съм. Обичам те, не се съмнявай! Не си сама, Аз Иисус, Аз Иисус, съм с теб, цвете, винаги те обичах безумно. Разпилей блогоуханието си, както беше научена, разхубави Градината Ми, достави Ми удоволствие. Ела. Виждаш ли Васула, започваш да Ме разбираш. Тъкмо сега те отдалечих от всички, любима. Ти не разбра какво правех с теб. Не усети ли Ръката Ми върху раменете си да те отдалечава от всеки един, като същевремененно ти шепнех в ухото желанията на Сърцето Си? Сега, когато вдигна глава, осъзнаваш внезапно, че около себе си нямаш никого другиго освен Мен Колко те обичам! Толкова съм Щастлив! Свиквай да бъдеш сама с Мен, да, само
двамата, Аз и ти, ти и Аз. Ах, Васула! Застани сега пред Мен, пред Мен своя
Бог, Васула. Отсега нататък ще бъда Аз и само Аз. Аз съм твоят Бог, Аз съм твоят
Свят Другар, Аз съм твоят Спасител, Аз съм твоят Жених, ще ти предоставя всичко,
от което се нуждаеш, любима. Имаш нужда от помощ? Ще изтичам при теб. От смелост?
Ще ти дам Силата Си. От утеха? Падни в Прегръдката Ми. Обитавай в Сърцето Ми,
възхвали Ме, Васула! Възхвали Ме, дъще Моя! Ела и Ме прослави! Прослави Ме.
Падни по очи пред краката Ми, боготвори Ме! Бъди Моя. Ах, Васула, обичай Ме,
както те обичам! Благослови Ме, както те благославям, покрий Ме с благоуханието
си както аз те покривам с Моето. Стоя пред теб, Аз твоят Спасител! Боготвори
Ме Да, Господи. Ще използувам тогава тази свобода. Пръстът Ми просто ще докосне сърцето
ти, и когато го направи, няма да Ми откажеш нищо. А пък е и нашият август. Ще
ти напомням винаги, че го празнуваме |