Вчера през нощта Господ ме събуди. Поиска ми пак да Му се предам. Думите ми бяха следните:

”Благодаря Ти, Отче, че се грижиш за мен, която не съм нищо друго освен олицетворение на хорските грехове. Благодаря Ти  за Милосърдието Ти, когато се отрекох от Теб. Благодаря Ти за Обичта, която изпитваш към мен. Въпреки вината ми Ти ме вдигна до Сърцето Си. Позволи ми да остана при Теб, в Краката Ти. Позволявайки ми това, то е вече повече отколкото ми се полага. Позволявайки ми да Ти говоря, това е повече отколкото заслужавам, не заслужавам нищо. Отче, предавам се изцяло, зная, че съм нищо, но това нищо Ти принадлежи. Ако искаш да ме захвърлиш в някой ъгъл, направи го. Ако искаш само да страдам, направи го. Ако искаш да ме поставиш в Сърцето Си, тогава това е повече отколкото изобщо заслужавам. Каквато и да е Волята Ти, бих могла само да Ти благодаря и да Те обичам. Използувай ме, ако го желаеш, до последните ми сили, за да помогнеш на другите. Направи ме достойна,  за да можеш да ме използуваш пълно, Твоя съм и само Твоя. Жалка съм, но Те обичам.”

Иисус?

Аз съм. Васула, беше август, когато започнах да те уча. Васула, един вид наша годишнина. Радвай се ! Любима, за празника ни остави Ме да ти поставя един венец от обич. Ела, празнувай с Мен. Оставям те сега да вървиш,¹ ела обаче при Мен да отпразнуваме Моя август.

Когато Иисус ми каза това, изтичах и потърсих в старите си тетрадки датата. Подскочих от радост прочитайки какво ми беше казал ангелът ми Даниил: ”Аз, Даниил, те благославям в Името на Бога и Отеца наш, на Любимия Му Син Иисус Христос и на Светия Дух. Благословени са чистите в сърцата, защото те ще видят Бога.” Даниил завърши казвайки:  ”Слава на Бога. Направих всичко каквото Бог искаше да направя.” Беше 10-ти август 1986. От този момент Яхве започна да ме учи.

Тогава разбрах също така какво имаше предвид Иисус в посланието Си от 7-и май.

Празнувах заедно с Бога! Изтичах бързо и го казах на братовчедка си. Хвърчах от щастие! И тя се зарадва, но ме предупреди, че други биха могли да не разберат и да си помислят, че съм влюбена в Бога, обиждайки Го с недостойни чувства. Това, което ми каза ме натъжи много и ме уплаши. А ако имаше право?

Иисус?

Дъще Моя.

Това ме плаши.

Зная, Васула, давам ти Моята Майка. Бих искал да разбереш колко са погрешни мислите ти. Научих те да Ме обичаш, Мен своя Бог, както желая да Ме обичат всички . Празнувам края на една година. Любима, искаш ли да станеш Моя дъщеря на Мир и Обич? Видях много души да бъдат завладявани от омраза. Изпълних Царството Си с Вечен Мир. Няма ли да видя Сътворението Си да се труди за Мира? Малка Моя, приближих се до теб, въпреки нищетата ти, отхвърлянията и неуспехите ти: Аз съм Бог на Обич. Гледам децата Си с грижовни очи. Нека всички се научат да Ме разпознават докато дойда да ги освободя, нека всяка душа се приближи до Мен без страх. Нека узнаят, че ще ги приема с отворени Обятия, защото съм един грижовен Баща, нека узнаят, че мога да превърна камъните в предани Мои служители. Нека узнаят как освобождавам душата им и им давам истинската свобода. Васула, няма да те изоставя, но за страховете ти, Майка Ми ще те научи колко са погрешни. Ще бъда винаги до теб . Ние ?

Да, Господи.

Разбрах: Богородицата ще ме учи за известно време и ще ми докаже, че страховете ми са погрешни. Между 10 и 14 август усетих близо до себе си Богородицата да ми говори и започнах да схващам, че чувствата ми към Нея са също така силни като тези, които изпитвах към Иисус.