Иисус?

Аз съм .

Иисус ми даваше картини от Бичуването Си. Дясната страна на Лицето Му беше подута. И отново почувствувах, че рухвам.

Васула, обичам ви всички толкова много!

Бързо! Бързо!

С това исках да кажа на Бога: “Побързай да изпълниш Волята Си, за да не страдаш повече.” Не можех да понеса да Го гледам как страда.

Със Силата Си ще възкреся дори и мъртвите. Васула, искам да изясня посланието Си от предишната седмица. Знаеш ли, че отнемам съвсем малко от Светлината Си? Усещаш ли го?

Да.

Хубаво . Отнемайки съвсем малко от Светлината Си храня духа ти в смисъл, че те карам да Ме търсиш повече издигайки те до вглъбяването, и съживявайки го по този начин го правя да се разцъфти и да бъде плодороден.

Как ме хранеше преди да ме доведеш до тази степен?

Дадох ти помощни материали, които са вън от разума ти. Сега искам да проникнеш в по-голяма степен на размишление. Васула, трябва да напреднеш. Обогатявам храната ти с тази малка промяна. Искам това да ти е ясно. Не ти ли казах, че ще те откъсна от всяка гледна точка?

Да, Господи, каза го.

Сега, когато си се откъснала, ще съживя способностите ти.

Прозорливостта, която ми казваше?

Да, прозорливостта ти. Давайки ти този духовен Дар, ще помогнеш на други.

Как на други, Господи?

Ще бъдеш способна да разбираш децата Ми и по този начин ще им помагаш. Не тълкувай това малко отнемане на Светлината Ми като изоставяне, не, Васула. Просто движа напред душата ти към светостта.

Господи, уплаших се да не се превърна в лодка без гребла и да загубя всичко онова, на което Ти ме научи! Обзе ме паника!

Васула, трябва да те пречистя. Знай, че с пречистването си душата ще премине през ужасни страхове и тревоги. Но ти казвам следното: силният копнеж за Мен те предразполага да се издигнеш в тази Благословия .

Която е?

Която е вглъбението. Искам обичта ти да стигне съвършенството, отдавайки се изцяло на Мен.

Иисус, душата ми страда по Теб.

Малка Моя, не те ли желая и Аз горещо? Ние.¹ Ела, да вървим.

Сега проумявам, че Иисус ме учи на две неща едновременно: вглъбяване и прозорливост. Подготвя ме внимателно за тази промяна. Когато оттегли за малко Светлината Си наистина ме обзе паника. Душата ми започна да търси причината: търсех кои бяха греховете, които биха могли да Го разгневят в степен да оттегля постепенно Светлината Си. Бях го обидила или беше Сатаната, който ми го правеше това? Размислях, че и при двата случая трябваше да се заловя по-здраво за Спасителя Си: да се моля повече, да се съсредоточавам повече, да използувам максимално всичките Дарове, които ми бяха дадени, да почувствувам Присъствието Му, да Му говоря повече отвсякога, никога да не забравям Присъствието Му, да работя повече, откогато и да е било. Ако е Сатаната ще побегне в бяс, това щеше да го вбеси и да ме остави на спокойствие. Ако произхожда от Бога, като изпитание, бих искала да го понеса с успех, като добра ученичка. Искам да бъде усмихнат.

Изминаха няколко дена, без никаква промяна. Силите ми отстъпваха. Започна да ме обзема паника, стараех се да служа на Бога с по-голяма обич и преданост, но не разбирах защо всичко това не помагаше, така поне мислех. След това моят Спасител и Учител ми обясни какво се беше случило. Докато си мислех, че ме е изоставил, Той ме пречистваше издигайки ме в по-голяма степен на размишление, развивайки духа ми и пропускайки в него една фина² Светлина, хранейки ме с прозорливост.