![]()
|
10 юли 1987 Сътворение! Мое Сътворение! Днес се отричате от Мен като от свой Бог, но
утре ще Ме възхвалявате. Ще Ме боготворите и ще Ме желаете Обичам те, почитай Ме копнеейки за Мен и обичайки Ме 11 юли 1987 Покай се! Благодаря Боже мой, че се грижиш за мен. Покаях се. Любима, всичко бива простено, защото такова е Милосърдието Ми. е те науча да гледаш преди да направиш следващата си стъпка, бъди внимателна, предпочети Ме над всичко останало. Цвете, не обръщай главата си избягвайки Светлината Ми, погледни Ме, виж Ме пред себе си, разцъфти се! Немощна съм, понякога чувствувам, че е трудно да нося Кръста Ти.
1 Това се случи предишната нощ. В новия апартамент, където живеем, портиерът затваря в 10 вечерта. Бяхме забравили ключа в апартамента и виждайки вратата затворена вече знаехме, че сме се заключили отвън. Доближих се до вратата, молейки: ”Не дай си Боже вратата да е затворена! Направи така, че да се отвори, моля Те!” В същия момент един наемател пристигна и отвори вратата |