Цвете Мое, стани едно с Тялото Ми. Жестоко е да живееш в пустоша, но винаги ще те довеждам до Извора Си, където ще уталожвам жаждата ти и ще ти предоставям отмора и убежище. Дъще Моя, стани Моята жертва. Всичко това не е напразно. Прилепи се към Мен. Не си сама, заедно пресичаме тази пустиня.

Позволи Ми да отпечатам върху теб Своята специална Заповед?

“Обичай ближния си както себе си.”

Но, Господи, не е нова, вече си ни я казвал.

Следвате ли я? Всяка свещеническа душа дължи все още да се научи да се покорява на Моята Заповед. Нека черпят от Безмерната Ми Обич, нека се научат да се обичат един другиго. Почувствувай Ме, всички части на Тялото Ми са разпокъсани, Васула.

 Не съм завършил диктуването на желанията Си и държа още в запас едно по-голямо желание.

Започваш да го усещаш, Васула, защото те просветлявам да усетиш това, което желая. Обичам безкрайно Своето Сътворение.

Боже мой, ако е “това”, което желаеш тогава действително Царството Ти на земята ще бъде като на Небето!

Лека-полека ще разбереш. Ще ти дам видения и ти ще ги записваш. Остани със своя Бог, който също страда!