|
3 юли 1987 Иисус? Аз съм. Любима, вдъхновенията произхождат от Мен, както идват капките роса върху листата. Сключих споразумение с теб да ти бъда верен. Взех Своите Мерки, така че и ти да Ми останеш вярна, разбираш ли?1 Васула, направи го за Обичта Ми, ще обединиш ли Църквата Ми? Иисус трябва да е усетил въздишката ми след това, което поиска от мен. Пред теб съм и Аз ще те водя. Ти само Ме следвай. Искам обединени всичките Си Църкви. Искам свещеническите Ми души да си припомнят старите Ми Дела и простотата, която имаха учениците Ми, смиреността и верността, които имаха първите Християни. Ела, ще ти разкрия най-дълбоките и вътрешни желания на Сърцето Си. Позволи Ми да ги издълбая върху теб, малка Моя. Тук се почувствувах действително отчаяна. Усещам, че Бог желае толкова важни неща, диктува ми ги писмено, а аз седя там, парализирана. Чувствувам, че не правя това, което Той иска, след като нищо не се е променило. Но как ще се промени, никой не знае нищо за това. Чувствувам, че Го огорчавам, че не съм покорна, не правя онова, което желае най-много. Показах това послание на отец James, но какво друго би могъл и той да направи освен да чете и да ме съветва. Повече от сто души имат копия на тези послания, но не е достатъчно! Иисус? Аз съм, живей в Мир. Аз ще възстановя Църквата Си. Позволи Ми, Васула, само да отпечатам Словата Си върху теб. Обичам те, прославяй Ме обичайки Ме. Обединението на Църквата Ми е Мое Дело. Ти ще бъдеш само Моята вестителка. Разбираш ли разликата? Дори и когато казвам: Съживи или обедини Църквата Ми, Васула, това въобще не се отправя непосредствено към теб. Ще се научиш. Не научи ли част от делата Ми, с Мен? Да, Господи. Почакай и ще видиш.2 Искам да ти задам един въпрос: Защо не дойде сега при Мен за утеха? Да, точно така, да. За няколко секунди Иисус ми даде едно видение и цял разказ, като притча. Става въпрос за едно дете и неговата майка. Майката намира отново детето, което е била загубила преди много години и радостта й е голяма. Опитва се да научи отново детето си, да ходи при нея всеки път, когато има нужда от нея, след като го обича и й принадлежи. Детето обаче изпитва голямо затруднение да се приспособи към някого, който казва, че е майка му и се грижи за него. Било е свикнало със самотата си, с нещастията си и с това да няма към кого да се обърне. И забравя отново, че майка му е онази, която би могла да му помогне и да го утеши. Видението беше на едно малко дете, изпаднало отново в пълна мизерия, да обикаля из къщата крачейки и пренебрегвайки майка си. Майката, гледайки своето дете в неговото нещастие, се чувствува наскърбена: наскърбена гледайки го нещастно и да не иска да се хвърли в прегръдката й и да й покаже, че има нужда от нежността й. Сърцето на майката е станало на парчета, гледайки детето си в тази нищета и при това пренебрегвайки я, нея, която би могла да направи толкова неща, ако й имаше доверие! Детето бях аз, майката Иисус. И всичко това, защото виждайки, че не се решавах на нищо, посланието върху плещите ми, и че не правех достатъчно. Реших да си легна. Опитах се да заспя, за да забравя. Това стана през следобеда. Мислех за Иисус, но се чувствувах все още нещастна, за да Го видя пред себе си. Любима, Аз съм твоят Утешител! Опри главата си на Мен, позволи Ми да те погаля и да облекча болката ти, позволи Ми да прошепна в ухото ти Моите Слова. В Сърцето Си имам едно място за теб, не губи времето си другаде, ела сега на мястото си.3 Неспособна съм… Ще те вдигна и ще те поставя там. 1 Иисус се увери, че няма да Го предам знаейки колко съм немощна. 2 Настъпи голяма пауза. Държеше ръката ми върху листа без да каже нищо и ме гледаше. 3 Каза го това с такава нежност както само Бог може да говори. |
