Побързах, защото Иисус ме приканваше да пиша.

Позовах те.

Почувствувах и видях вътрешно Иисус щастлив.

Да, така съм. Чувствувам се щастлив! Ела, да работим, ще повторя Своите желания. Васула, не се страхувай да покажеш Делата Ми.

Господи, припомням на себе си добрата ни приятелка М., която е толкова спонтанна. И аз сега съм нетърпелива като нея, искам нещата да станат бързо: утре, днес, сега, ако е възможно, всичките Ти желания да се ИЗПЪЛНЯТ сега. Тръните да бъдат изтръгнати и захвърлени надалеч, мечът да бъде изтеглен от Сърцето Ти сега и да се изпълни всичко каквото Ти пожелаеш!

Васула, не бързай.

Почувствувах Ръката Му да гали главата ми.

Чуй отново Желанията Ми, искам да им напомня Своите Пътища, искам да спрат да хвърлят отровни стрели един срещу друг. Васула, бях ли политик?

Иисус ме изненада с въпроса Си. Тонът на Гласа Му беше различен.

Е, този път дори и аз зная, че Ти не беше политик…

Точно така, не бях политик, Васула. Кой бях, по твое мнение?

Имаш предвид, докато беше въплътен на земята, Господи?

Да.

Любимият Син на Бога.

Да, виждаш ли, дори и ти знаеш, че не бях политик. Васула, нека да видим.

Иисус размисляше в привичната поза, едната Ръка по дължината на пояса, другата Ръка подпряна върху първата ръка и Показалецът поставен върху бузата Си.

Усети ли въобще през цялото това Мое Напътствие следа от злост от Моя страна?

Не, никаква следа, Господи, въобще.

Много добре.

Какво искаш да кажеш, Господи?

Иисус не обърна внимание на въпроса ми.

Как се почувствува, Васула?

Почувствувах се погалена от Теб, любима в прекалена степен, прегърната, опростена.

Продължи…

Почувствувах се опиянена от Обичта Ти, в Мир, великолепно е. Никога преди не съм се чувствувала толкова щастлива, колкото през минутите, прекарани с Теб и с Обичта Ти, Ти отново ми показа пътя, учейки ме на ОБИЧ, святост и смирение.

Да, виждаш ли, Васула, не съществува и следа от политически бунт,

никаква.

Иисус направи движение с Ръката Си, подчертавайки думата ”никаква”.

Така съм аз. Целият съм Обич и така бих искал да бъдат истинските Ми, но истинските Мои ученици. Чуй Ме: Аз съм Църквата, това никога не го забравяй. Имай Моя Мир, Васула.

Обичам Те безумно и сега го знаеш, Иисус.

Любима, Сърцето Ми ще те погълне с Пламъка на Своята Обич. Позволи Ми да те задържа в Сърцето Си.

Спомних си видението от 26 юни.

Петте лъча излизат от петте Ми Рани.

А свещта върху един от лъчите?

Желая да внеса светлина.

При Спиранията Ти по Пътя на Кръста?

Да.

След това Те видях.

Да, носех Трънения Си Венец, спомняш ли си?

Да, спомням си. Но каква беше последната сцена?

Миропомазването Ми.

Но, защо бях тласната по лице на пода?

По лице дължиш да бъдеш.

А Потира, Господи?

Това е, за да се пречиствате и да почитате Моето Свято Причастие.

Благодаря Ти, Господи.

Разбрах, че в картината показана ми от Господа на небето, Той беше миропомазаният.

Васула, дълбоко в Тялото Ми, се намира острието на меча, който пронизва Сърцето Ми. Намира се все още там. Искам мечът да бъде изтеглен. Прослави Тялото Ми установявайки Мира, Единството и Обичта.

Любими Боже, всичко е толкова смътно за мен, не разбирам смисъла на Словата Ти.

Извади Тръните забити в Главата Ми. Васула, ще го направиш ли това за Мен? Ще бъда винаги пред теб. Излекувай Тялото Ми, облекчи Го. Петте Ми Рани са съвсем отворени, разбираш ли? Обичай Ме, украси Ме, разкраси Ме, припомни им първите Християни, които Ме обичаха повече от самия си живот.

Господи мой, повече от това да изваждам фотокопия и да раздавам Посланието Ти, не мога да направя!

Ще направиш много повече от това, никога не забравяй Кой те води.

Да, Господи, завися от Теб.