ВИДЕНИЕ НА МИРОПОМАЗАНИЯ


Бангок, 26 юни 1987

В 7.30 сутринта видях един оцветен и много привлекателен за окото облак. След това пет лъча излязоха наоколо, като звезда. Казах: ”Виж!” и една ръка зад мен ме тласна напред.

След това стана нова промяна: върху един от лъчите се появи запалена свещ. Отново казах: ”Виж!” Ръката зад мен ме тласна и ме накара да падна на колене. Не ме занимаваше мисълта кой ме тласка, тъй като не исках да загубя нито момент от онова, което ставаше на небето.

Петте лъча започнаха да се въртят толкова бързо, че се образува един вид светлинен пръстен. Внезапно в центъра на този светлинен кръг се появи Святото Лице на Иисус. Извиках: ”Виж!” и ръката зад мен ме тласна още веднъж и паднах на ръце. Внезапно чух стотици гласове да възхваляват Иисус изричайки безспир: ” ИИСУС”.

След това образът на Иисус изчезна и на негово място се появи друга сцена. Извиках отново: ”Виж!” Този път ръката ме блъсна и се намерих по очи на пода, само главата ми беше вдигната, за да проследя последната сцена. Видях някого, който беше коленичил и около него други петима. Пред тази сцена един сребърен Потир, който блестеше. Петимата, облечени в дълги дрехи благословиха и миропомазаха коленичилия, и чух ясно думата “миропомазване”. След това всичко се изгуби.

Боже мой, не разбрах това видението.

Мъдростта ще те научи.

Знаех, че ръката, която всеки път ме блъскаше беше на моя ангел пазител Даниил.

27 юни 1987

Сега започвам да осъзнавам, че съм се разделила. Тялото ми се движи, без обаче душата ми да е в него. Душата ми, Боже мой, Ти я взе. Чувствувам се като празен труп: съвсем отцепена. Имал ли е някой подобно преживяване: да мисли докато е буден само за Бога? Случвало ли му се е да има усещането за Бога през целия ден и всеки ден, за повече от една година? И в момента, когато мислите ми се отклоняват усещам Ръката на Господа да ми обръща главата към Себе Си, за да погледна усмихнатото Му Лице. Учудвам се и аз самата как все още смогвам с другите занимания.

Васула, взех просто сърцето ти и го поставих в Моето сърце.

Това беше казано просто и нежно… сякаш сърцето ми беше за Него една играчка. Сега Отецът взема думата:

Аз съм Яхве и те обичам! Успокой Обичта Ми. Създание, остани в Милостта на Създателя Си.

Как мога да остана в Милостта Ти?

Трябва да бъдеш свята.

Как мога да бъда свята.

Обичайки Ме горещо.

Ако това е Твоята воля, помогни ми да стана свята.

Ще ти помогна. Имай Моите благословии. Няма да ти поискам никога нещо, което може да ти навреди, помни го винаги това. Ела, ще ти разкрия най-дълбоките и скрити Мои желания. Позволи Ми да ги издълбая в теб, малка Моя.

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб