Иисус, Ти беше моят Учител от самото начало, но не трябва ли да имам духовен водач, както го наричат, който да ме напътствува по някакъв начин? Досега нямах никого и онези, до които се доближих, или не проявиха интерес или бяха много заети, или уплашени¹. Никой не ми каза меко: ”Дете мое, направи това или онова”. Единственият, който ми даде конкретна заповед, ми каза: ”Спри. Това не е от Бога, спри да пишеш за няколко дена, за да видим какво ще стане. Изричай трите молитви, които ти дадох питайки Бога дали произхожда от Него”. Послушах го, но, Боже мой, Ръката Ти поведе ръката ми докато записвах нещо свое. Ти написа: ”Аз, Бог, те обичам, никога не го забравяй.” Стана абсолютен господар  на ръката ми. После наново, след няколко минути, Ти написа: ”Никога не забравяй, че Аз Бог, те обичам.” Беше сякаш някой, който ме обича да ме посещава в “затвора”, едно неочаквано посещение. Беше великолепно!

Дете Мое, остави Ме да бъда Аз твоят Духовен Водач. Не съм ли ти достатъчно приятен? Аз съм Всичко онова, което ти липсва. Васула, зарадвай Ме прибавяйки една свещ по Пътя на Кръста и Ме почети коленичейки при всяко Спиране. Ще ти дам повече напътствия в подходящото време.

Иисус, благодаря, че ме накара да срещна David.

Дете Мое, кажи му от Мен: “Ще Ме оставиш ли да те използувам?”

Господи, не го ли беше поискал вече? Какво точно искаш да кажеш?

Искам да кажа, дали има готовност да работи за Мен.

Кръстът Ми е тежък, искаш ли да Ме облекчиш за малко?

Да, Господи.

Ела по-близо до Мен.