|
21 юни 1987 Господи, защо толкова хора са Те забравили? О, Васула, Тялото Ми е осакатено в степен на парализа. Васула, прибави светлина1 по Пътя на Кръста Ми, коленичейки при всяко Спиране. Останах мълчалива. Васула, казах! Господи, какво мога аз да направя? Нищо, остави Мен да направя всичко. Да, но никой няма да го направи, след като никой не знае! Това, че имаш вяра е също един Дар даден от Мен. Имай вяра в Мен! По-късно. Сега, когато ме очарова, какво ще стане с мен? Искаш ли да узнаеш? Ще те хвърля от Прегръдката Си в заточението, в каквото се превърна Сътворението Ми! Боже мой, не ме ли обичаш вече? Почувствувах се отчаяна. Беше толкова прекрасно в Прегръдката Ти! И сега ме захвърляш! О, Васула, как можеш да го казваш това!2 Сърцето Ми се разкъсва и се наскърбява да те гледа насред цялото това зло. Разбери, дете Мое, че те жертвувам поставяйки те всред безбожници. Страдам имайки те в това заточение. Дъще Моя, мнозина ще се опитат да ти навредят. Ще понеса сега изпитанията ти,3 но няма да търпя, не, няма да търпя да ти навредят. Какво ще направиш, Господи? Няма да остана безучастен. Но защо ме държа в Прегръдката Си и ме очарова, за да ме хвърлиш сега навън? Не е справедливо!
Почти извиках. Не казах ли, че ще бъдеш Моята Жертва? Използувам те. Ти си Моята Мрежа, да, хвърлям те над света. Трябва да Ми поднесеш души за тяхното спасение. Ще ги изкупя. Това няма да стане без да страдаш. Дяволът те мрази и няма да се поколебае да те изгори, но няма да протегне ръка върху теб, няма да му позволя. Това ми напомни едно скорошно събитие. В един плавателен съд където се бяхме качили, се опрях с цялата си тежест на лявата ръка върху ауспуха, който ужасно ме изгоря. Почти припаднах от болка изгаряйки дланта си. Подтикът да я потопя в морето, за да облекча болката беше непосредствен. Спомних си обаче, че допирът на изгоряна плът със студена вода нанася вреда. В разстояние на десет минути дланта ме болеше, беше зачервена и подута. Но след половин час ми нямаше нищо, нито подутина, нито изгаряне, нито болка и беше съвсем като другата ми ръка. Дете Мое, не искам да те гледам да страдаш. Обичам те, и от обич ще избирам за теб Своите пречиствания. Няма да позволя никакво петно върху теб, разбери какво имам предвид.4 Господи, каквото идва от Теб ще го обикна, било радости или изпитания. Любима, да, направи едно Небе за Мен в сърцето си. Колко се радвам да го чуя това от теб, дете Мое! Да, и каквото и изпитание избере твоята воля, смятайки че така ще Ме удовлетвори, ще бъде ужасно в Очите Ми. Само ще измамиш себе си. Ще бъде за дявола, не за Мен. Всяко деяние на изкупуване ще се осъществява от Мен. Обичам Те и завися изцяло от Теб. Обичайки Ме, Ме прославяш, да. Чух Сатаната да казва: ”Тези моменти5 са мъчение за мен.” Не можеше да понесе сърцето ми да се радва с обичта на Бога към мен и моята обич към Него: обич един към друг. Това е като нажежен Кръст, който го белязва целия. 1 Една запалена свещ. 2 Усетих Сърцето Му да се свива. 3 Да бъда разделена: душата ми в Сърцето на Иисус, тялото ми в света. 4 Това означава, че изпитанието, което би могло да бъде предизвикано от Сатаната, няма да се извърши, докато всяко друго изпитание, което произхожда от Бога ще стане, пречиствайки по този начин душата. 5 Тези моменти на близост с Бога. |
