Иисус, зная, че използуваш много отец James. В началото го използува, за да изгони демоните.¹ Направи го след това орган на мъченията ми. Сега го използуваш, за да ме снабди с подходящите книги, да опозная свръхестествените Ти дела и да се уверя, че си действително Ти в това доближаване. Накара ме също така, Господи, да проумея нищетата си, че ме избра въпреки лошотата ми и не притежаваща никакво качество, за да заслужа да ми бъдат дадени такива Дарове. В сравнение със светиите това е очевидно. Разбираш ли защо е тази вълна на съмнение? Само затова, заради недостойността ми. Спомни си, Ти ме научи на всичко от самото начало и, спомни си, как Те отхвърлих в началото, въпреки че знаех, че си Ти? Виждаш ли какво искам да кажа? Когато ме обзема вълната на съмнение поради горните причини зная, че Те обиждам, и че Те наранявам както го беше казал веднъж: ”Нараняваш Ме, когато забравяш Кой те спаси от мрака.”

От друга страна, умът ми почти се губи опитвайки се да разбере защо идваш да възложиш една толкова важна мисия на една душа като моята, която беше необходимо да започне Светото Писание от нулата и е една толкова голяма грешница!

Колкото напредва напътствието Ти, толкова повече чудеса се извършват. Съвсем безбожни хора се огъват, но Ти благослови Делото Си, Господи, не би трябвало да се изненадвам. Един след друг хората се завръщат при Теб четейки Го.

Някой ми каза: ”Няма НИКОГА да ме накараш да прочета и една страница от всичко това. Не вярвам освен на явни неща, пари, бизнес…” Тези думи още екнат в ушите ми и виждам днес този човек да е по-горещ и от съпругата си (която в началото се беше опитвала да го убеди, без резултат) и да иска сега ЦЯЛОТО ТИ послание казвайки, че му носят огромен Мир. Не съм аз, която го убеди, след като не се справям с думите. Просто стана. Ти си, Иисус, разбира се. Великолепен си!

Аз съм, Иисус, Любимият Син на Отеца. Изпратих ти тези книги, за да повярваш в Свръхестествените Ми дела. Нахраних те с Хляба Си. Не се съмнявай никога в делата Ми. Желая да научиш всички особености на Дарбите Ми, затова бъди внимателна към всяко ново проявление. Всичко ще произходи от Мен.

Кръстът сякаш отново ме смазва, “Кръстът” е Посланието на Бога.

Иисус?

Аз съм. Стани! Вдигни се! Не падай, до теб съм, за да ти помогна. Вдигни Кръста Ми, не бъди като Кириней, изрази готовност. Ела, любима, пътят може да е неравен, но Аз съм винаги до теб, поделяйки Кръста Си. Васула, погледни Ме!

Погледнах Го: беше там, опираше се на края на стената, по начин достоен за съжаление. Носеше Трънения Си Венец и дреха, напоена с Кръв. Целият беше в Пот и Кръв, повече Кръв отколкото плът…Беше веднага след бичуването.

Заслужавам ли го това?

Не! Боже мой!

Почитай Ме, дъще Моя.

Кой Ти го направи това, Господи?

Души, Васула. Копия на Содома.

По-късно:

Дъще Моя, желая Единството на Своята Църква!² ЕДИНСТВО!

Иисус произнесе силно и подчертано тези думи.