Отец James прие с удоволствие да направи Пътя на Кръста с мен. Държахме и двамата свещи и коленичихме при всяко Спиране. Отец James може би не видя, че при всяко Спиране Иисус и Дева Мария се намираха пред нас, благославяйки ни.

Банког, 14 юни 1987

Вчера се готвехме да вземем самолета за Хон-Конг, където искахме да прекараме два дена като ваканции, и докато чакахме се случи следното. Бях седнала в транзитната зала на един ред празни места. Внезапно, точно пред мен дойде един Арабин, постави на пода килимче, без да ми обръща внимание, заедно с двама други зад него. Паднаха на земята и започнаха да се молят на висок глас, привличайки вниманието ни. Имах чувството, че преча като съм там, сама, насреща им. Не се помръднах. Гласовете им се извисяваха все повече и повече и някой зад мен ги снима.

По-късно Бог ми каза: ”Онзи човек каза молитвите си доста нависоко, толкова, че да привлече вниманието, чу се в залата, но беше чут само от стените. Сърцето Ми нищо не чу, всички думи останаха на устните му. Затова пък чух твоя глас, въпреки че никой не те чу и никой не знаеше какво Ми казваш. Излезе обаче от сърцето ти, а не от устните ти.

Това не исках да го запиша от страх да не би да ме счетат за пристрастена, но Бог ми каза: ”От какво се страхуваш? Аз съм Истината и не е ли така и с Християните?”

Хон-Конг, 15 юни 1987

Днес, направихме обиколка на града и на околностите с автобус. Изведнъж на мястото на високите сгради видях огромни черни Кръстове. (Спомних се думите “безплодна земя”) Помислих, че е фантазията ми, но чух гласа на Бога да ми казва: ”Не, не е фантазията ти. Това са Моите Кръстове.” Когато видях “Рая на Консуматора” си помислих, че ако трябваше да остана там, щях да умра, щеше да бъде мъчение за мен и да си представи човек, че преди една година мислех съвсем другояче!

Бог искаше да напиша и това: в обиколката с автобуса, шофьорът ни показа луксозната вила на най-богатия човек в Хон-Конг. Разказа ни за двама милионери, много известни в Хон-Конг. Гласът на Бога дойде в ушите ми: “Аз обаче не зная кои са, те принадлежат на света.

Богатствата им са земни богатства, нямат нищо в Моето Царство.”

Бог взе ръката ми, за да напише Сам подчертаното изречение.

Любима, давам ти знамения, бъди будна. Васула, вярвай в това, което чуваш от Мен.

Мислех си за Арабина …

Светостта му липсваше, дори и ти го забеляза.

По-късно:

О, Васула, не заслужавам ли повече уважение?

Това ме уплаши. Нямах никакъв удобен случай да се намеря с Бог пишейки. Опитах се тогава да пиша в стаята на хотела, където се намирах. Съпругът ми и синът ми гледаха телевизия. За да се осамотя от шума, запуших ушите си със слушалките на един уокман. Нямах къде другаде да отида.

Отнемам ти оправдано всичките ти удобства.

Защо, Господи?

Защо? За да те науча да желаеш Своя Бог. Чакай да останем сами.

Прости ми.

Прощавам ти. И така, Васула, работи докато чакаш.

По какъв начин, Господи?

Позволи Ми да пошепна в ухото ти всичките Си желания. Васула, желай Ме. Използувай Даровете, които ти предоставих. Помни, не е само Ръката Ми, която движи ръката ти, отворил съм и ухото ти, показах ти как да Ме виждаш и как да Ме чувствуваш. Използувай и другите Дарове. Обичам Те.

Иисус?

Аз съм, Васула.

Отново сме заедно по този начин.¹

Да, но не за дълго. Не Ме пази за по-късно, само защото не следваш стария си начин на живот. Имай Ме затворен в сърцето си, чедо Мое.

Господи, ще имам ли по-големи изпитания?

О, да, ще срещнеш много по-големи изпитания.

Въздъхнах.

Имай Ми доверие, ще се намирам до теб. Ти си Моята Жертва, нали? Защо да те имам тогава всред лошите? Поднасям те на тях, за да се намираш насред злината.

Но и аз съм лоша, коя е разликата? И аз съм като тях.

Наистина ли? Защо тогава искаш да дойдеш при Мен, у Дома?

Защото Те обичам.

Оформих те по Свой образ, за да те направя способна да привлечеш и други при Мен. Ще те откъсна още повече от земните грижи. Чакай и ще видиш. Васула, да,² обичай Ме, ела вземи Ръката Ми както направи вчера.

По-късно:

Васула, напиши думата СПИН.

СПИН?

Да, замести я с думата Справедливост. Чашата на Милосърдието Ми е преляла и Чашата на Справедливостта Ми е пълна, не я оставяйте да прелее! Казах ти вече, че светът Ме обижда. Аз съм Бог на Обичта, но знае се, че съм и Бог на Справедливостта. Ненавиждам идолопоклонството!

По-късно:

Любима, ще проникнеш в Тялото Ми и ще те оставя да видиш Тръните Ми и Гвоздеите Ми.

Господи, как ще ги видя?

Ще ти дам зрение, за да видиш, ще ти дам Сила да изтръгнеш Тръните Ми и Гвоздеите Ми. Бивам наново разпъван.

Но, Господи, защо се остави да бъдеш разпънат?

Васула, Васула, заловен от Своите, пренебрегнат от любимите Си.³ Ела, почитай Ме, обичай Ме!

Обичам Те, ще се прилепя към Теб. Кога ще стане това?

Ах, Васула, не тичай пред Мен. Ела. Всяко нещо с времето си.

Но знаеш, Господи, че съм невежа, едно нищо, не познавам нищо от това, което става в Църквата Ти. Който пожелае да види написаното, ще ми го захвърли в лицето, смеейки се. При това, коя съм аз, освен една закоравяла грешница!

Припомни си Кой те води! Аз съм Бог. Спомняш ли си какво каза на приятеля си, на невярващия? Бяха Мои думи: “Ти си като мишка, която се опитва да се изплъзне от един Гигант”. Една прашинка си.

Вярно е. Един наш приятел атеист прие послание от Бога. За тридесет секунди това послание успя да разсее двадесет и три годишни атеистически убеждения. Приятелят ми каза: “Защо аз, закоравял грешник, получих подобно послание? Ще се преборя обаче, за да се изплъзна.” Засмях се и му казах думите на Бога. “Ти си като мишка, която се опитва да се изплъзне от един Гигант. Една прашинка си.” Тези думи ми бяха вдъхнати от Бога.

Васула, имай Ми доверие.

Господи, имам Ти доверие, но аз съм проблемът. Защо ми се доверяваш? Не би трябвало, Господи мой. Готова съм, но съм много немощна, както каза. Не ми се доверявай! Много съм грешна.

Васула, неизказано немощна си, знаех го от Вечността, но остани едно нищо. Искам да бъдеш нищо. Как другояче бих могъл да се покажа сам, ако сме двама? Оставяй Ме винаги свободен и ще действувам в теб. Ела, опри се на Мен!