![]()
|
Неделя, 31 май 1987 Васула, ела да Ме приемеш.1 Ще бъда там. Достави Ми удоволствие, ела да Ме видиш! Кажи Ми, че си Моя, позволи Ми да го чуя. Твоя съм, Иисус, и Те обичам. Години чаках, Васула, да чуя тези думи. Обичай Ме, сега, когато си Моя. Научи ме да Те обичам, както Ти желаеш. Имай Ми доверие, ще го направя. По-късно. Още ме изненадва как се движи ръката ми… Знаеш ли, Иисус? Зная, но не съм ли Всемогъщият? Васула бъди миролюбива, спокойна, тиха,
както съм Аз Вече на два пъти докато пишех ме прекъсна синът ми влизайки в стаята, удряйки вратата и т.н. Нервирах се! Многото шум около мен ми пречи. Обичай Ме, отговори Ми! Обичам Те, Обичам Те, Господи! Не Ме замествай никога! Имай Ме Пръв. Застани срещу Мен и остани така завинаги, застанала срещу Мен. Бъди като огледало, Мой Образ. Не търси никого другиго освен Мен. Не търси никога старите навици от предишния си живот. Аз съм Свят и Господ. Аз и ти, сега сме едно, и смятам да те запазя само за Мен и за вечността. Смири се, научи се от Мен, копней само за Мен, дишай за Мен, не се обръщай сега нито надясно, нито наляво сега, продължи да вървиш право напред. Любима, позволи Ми да те използувам. Прилепи се към Мен очаровай Ме с прости думи, простотата Ме очарова. Кажи Ми думите си, позволи Ми да ги чуя отново: “Обичам Те, Иисус, Ти си моята радост, диханието ми, отмората ми, гледката ми, усмивката ми.”
Но как мълчешком, Господи? Мълчешком, гледайки Ме. Искам да останеш тиха, без никакво отвличане на вниманието. Търси Ме в мълчанието.2 Без никакво отвличане на вниманието? Никакво Иисус, как бих могла да намеря тишина в едно семейство. Почти е невъзможно!
Кога? В Църквата Ми Не, Господи. Почувствувах се повторно разпънат, ударен, бичуван, заплют, наново закован
Иисус го каза това по повод на следната случка: След дълги години далеч от църквата, Иисус ме насърчи, с това Свое учение, да отида и дори да приема Светото Причастие. Отидох в единствената католическа църква, която съществуваше в Бангладеш. Научавайки го това един свещеник ми даде да разбера, че правейки го, сериозно прегрешавам. Казах му, че Иисус ми го поиска, и че Иисус не отблъсква онези, които Го търсят и отиват при Него. Свещеникът ми отговори, че Иисус понякога отблъсква някого и му затваря дори вратата Си, ако не го желае. За да ми го докаже това ме накара да прочета в Библията един пасаж, в който се говори за една жена Хананейка,3 но само началото на пасажа, а не по-нататък, където Иисус изпълнява молбата на жената, и където ясно е показано, че Иисус поиска само да изпита вярата на тази жена. Аз обаче не го знаех. Този разговор със свещеника след като се бях причестила, ме наведе на мисълта, че бях нарушила Божите Закони. Почувствувах се сякаш бях окрала католическата Църква. Почувствувах се недостойна до такава степен, че когато на следващата неделя отидох в църквата, останах до вратата, за да бъда наполовина навън, след като се чувствувах нежелана, лоша и си мислех, че бях рагневила Бога. И за да не усложня ситуацията, не отидох да се причестя. Иисус, не знаех, че всичко това би могло да Те нарани, имам предвид впечатлението ми, че не съм обичана от Теб. Не, не го знаеше, както не знаеше и това, че никога и на никого, който идва
при Мен не отказвам 1 Чрез Светото Причастие. 2 Иисус има предвид: вглъбяването, което е една непрекъсната, продължителна молитва. 3Матей 15,21-28. |