ОСВОБОДИ СЕ, ЗА ДА МОЖЕШ ДА МИ СЛУЖИШ


24 май 1987

С теб съм.

Искаш ли да Ти служа?1

Да, искам го, горещо го искам, Васула, ела, ще ти покажа къде и как можеш да Ми служиш. Припомни си всичко онова, на което те бях научил .

Мистичните учения, които събудиха способностите ми, за да мога да Го чувам и да Го чувствувам по-добре.

Имай Моя Мир. Чуй Гласа Ми .

Бих искала да мога да Те чувам ясно като кристал!

Васула, ще Ме чуваш достатъчно добре, за да пишеш всичко онова, което се съдържа в Сърцето Ми, всичко онова, което Сърцето Ми желае . Любима, освободи се, за да можеш да Ми служиш. Знаеш ли какво означава “свободна”, Васула? Ще ти кажа. Имай Ми доверие.

Нямах доверие в себе си.

Да бъдеш свободна означава да откъснеш душата си от светските грижи. Освободи душата си и обичай Мен и Делата Ми . Служи Ми по този начин, откъсни се .

Ще имам трудности, Господи мой!

Lo.

Да, Господи мой, виждам трудности.

Lo, lo, остани при Мен .

Страхувам се да не би да Те разочаровам и да претърпя неуспех в желанията Ти.

Сестро Моя, не се страхувай. Любима, обичай Ме.

Почувствувах Го и Го обикнах.

Обич за обич, обичай Ме както сега. Работи и Ми служи както сега. Остани както си. Имам нужда от служители, способни да Ми служат там, където обичта е най-необходима. Работи усърдно, защото там, където се намираш, си насред Злото, всред неверници. Намираш се в жалките дълбини на греха. Ще служиш на своя Бог там, където надделява мрака, няма да имаш отмора, ще Ми служиш там, където всичко добро е изопачено в зло. Да, служи Ми насред нищетата, насред злината и злонравията на света, служи Ми всред хората нямащи Бог, всред онези, които Ме осмиват, всред онези, които разкъсват Сърцето Ми, служи Ми всред онези, които Ме бичуват, които Ме осъждат, служи Ми всред онези, които Ме разпъват повторно и плюят върху Ми. Ах, Васула, колко страдам! Ела да Ме утешиш !

Боже мой, ела! Ела при онези, които Те обичат. Отиди при тях, поне за малко. Отиди, там Те обичат. Отпочини си в сърцата им, забрави. Не можеш ли да забравиш поне за малко?

Иисус изглеждаше толкова опечален!

Васула, да забравя? Как мога да забравя?  Как, когато многократно Ме разпъват2 ?  Петте Ми Рани остават отворени за онези, които искат да проникнат в Тях .

Иисус постави Главата Си на рамото ми. Усетих печал. Изглеждаше неутешим, изтощен.

Васула, ела, ти си Моето малко цвете, искам гладки и нежни листца от теб, които да заместят Тръните Ми.

Иисус, позволи на онези, които Те обичат да Те облекчат, позволи на онези, които Те обичат да Те отморят и да Те заместят в Повторното Ти Разпятие.

Не знаех как да утеша толкова голяма печал.

Любима, онези, които Ме обичат, се борят и страдат заедно с Мен, поделят Кръста Ми и Ме отморяват , но са малко. Необходими са Ми повече души, които да се обединят с Мен и да понесат страданията Ми . Цвете, обичай Ме, никога не се отричай от Мен.

Иисус?

Аз съм.

Ще ме научиш ли да Те обикна повече?

Ще го направя, любима.

Нямам думи. Какво мога да кажа. Ако знаехте колко мъчително беше да Го гледам толкова наранен! Сякаш умираше повторно. Как можеш да утешиш някого, който умира от раните си? Какво да му кажеш? Че всичко върви добре, когато знаеш, че е смъртно ранен.



1 Този беше въпросът, който искаше да ми зададе, когато вдигнах ръката си, за да не го напише.

2 Иисус диктуваше толкова бързо, че се затруднявах да Го следя.

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб