Отидох в 6.30 да се причестя както ми беше поискал Иисус. По време на Литургията Иисус започна да Ми говори. Приех Хляба и Го почувствувах в устата си като разкъсано парче от плът, което се беше откъснало силом по време на Бичуването. Странно, колко по-различно беше чувството днес от вчерашното. Сякаш Иисус иска да ни даде различни впечатления.

Иисус?

Аз съм. Обичай Ме. Ела при Мен. Ще ти давам различни впечатления всеки път, когато Ме приемаш. Васула, става Ми мъчно, когато си отдалечена от Мен.

Вярно е. Когато “вълната” на съмнението ме обзема, отказвам да Му говоря или да Го видя, казвайки в себе си, че не е Той. Избягвам Образа Му, избягвам да говоря с Него, избягвам всичко, на което ме научи. Старая се да убедя себе си, че всичко това е плод на фантазията ми.

Огорчаваш Ме, любима. Обиждаш Ме , когато Ме възпрепятствуваш и изглеждаш толкова далечна. Разбери, че дяволът е зад всичко това, отчаян е и иска да те накара да повярваш, че си ги измисляш всички тези Милости, които ти предоставих. Иска да забравиш всичките Ми Небесни Учения , иска да те примами отново при себе си. Когато изглеждаш толкова отдалечена от Мен, страхувам се, страхувам се за теб . Когато един пастир вижда едно агне да се отдалечава от стадото ще остане ли бездеен? Един добър пастир ще изтича при нея, ще я вземе и ще я прибере обратно. Когато те видя да се отдалечаваш, няма да чакам, ще изтичам да те потърся. Ще те придърпам още по-близо до Себе Си , малка Моя. Ще те покрия с Дрехата Си, когато ти е студено. Ще те нахраня. Ще те вдигна до Сърцето Си, когато си нещастна. Какво ли не бих направил за теб!

Иисус?

Аз съм.

Защо всички тези Милости към мен? Защо?

Остави Ме свободен да дам, на когото желая .

Но не искам да бъда различна от другите!

Васула, ще Ме приемаш. Остави Ме да те използувам. Не ти ли казах, че ще те освободя?

Не разбирам.

Желая да освободя много души от веригите им, от веригите на лукавия. Използувам те като орган. Не тълкувай погрешно Делата Ми. Призивът Ми не е само за теб, призивът Ми на Мир и Обич е за цялото човечество!

Да, Господи, но се чувствувам някак неудобно, когато приятелите ми ме гледат и ме считат за привилегирована. Чувствувам се неудобно.

Чувствувай се неудобно, дъще Моя, защото беше избрана заради нищетата си. Не те избрах за заслугите ти. Бях ти го казал веднъж, че заслугите ти са нищожни и каквото излиза от Устата на Господ е само Истина. Идвай често при Мен за покаяние . Помни, не те облагодетелствувам повече отколкото останалите Си деца .

Зная, Иисус. Затова се чувствувам неудобно за този Дар да Те зова, когато пожелая.

Васула, Васула, давам и на най-жалкия. Нека видят приятелите ти каква Бездна на Милосърдие и Прошка е Сърцето Ми. Нека видят как възкресявам дори и мъртвите.¹ Нека видят колко обичам онези, които бяха се отрекли от Мен.²

Иисус?

Аз съм, любима.

Не зная какво да кажа!

Кажи, че Ме обичаш.

Обичам Те и го знаеш.

Обичам те, дъще Моя, да, въпреки нищетата ти . Не забравяй, говори Ми. Аз съм твоят Жених, подели с Мен. Усмихвай Ми се, когато Ме гледаш .

Да, Иисус. Чувствувам, че присъствието ми Те обижда и зная, че се повтарям. Как можеш да ме търпиш?

Обичам те.

И аз Те обичам.

Почувствувай Ме. Погледни Ме в Очите .

Погледнах го. Очите Му бяха сериозни, но изпълнени с обич.

Да, помни, дъще Моя, че съм твоят Свети Баща . Нека да вървим сега .