Васула, помниш ли, когато нахраних народа Си с мана. Хвърлих я от Небето, изблика от Небесните Ми Килери. Знаеш ли, че бях Аз, който отстраних моретата, за да може народът Ми да премине към Синайската планина?

Да, Господи.

Всемогъщ съм , малка Моя. Аз съм Онзи, който пуска в действие това напътствие, за да нахрани мнозина . Намирам се в контакт с теб, Васула, през цялото това време! Разбираш ли?

Боже мой, въпреки това все още се страхувам, че всичко това би могло да е дело на подсъзнанието ми…

Остави Ме да ти кажа веднага, че никога не би могла да свършиш цялата тази работа сама! Вярваш ли в чудеса?

Да, вярвам.

Тогава го счети за чудо. Обичам те.

Обичам Те, Отче. Как ще обясня на хората, когато ме питат как Те виждам? Чувствувам много силно Твоето Присъствие и това не е дело на фантазията ми.

Кажи им, че Ме виждаш с очите на душата си .

Понякога, Иисус, си мисля, че си Те представям и искам да отстраня очите си от видението, за да убедя себе си, че не си Ти…

Правейки това Ме обиждаш, Васула. Дадох ти тази Милост, приеми Моя Дар, приеми каквото ти давам!

Господи, понякога - и най-вече в Бангладеш, се чувствувам изтощена от горещината, колко много бих искала да работя повече. Бих искала да бъда като амеба, разделена на много парчета.

Давам ти достатъчна Сила, за да завършиш Делата Ми . Лука¹ беше казал веднъж: “Никога няма да се изчерпя, тъй като работя за Господа, защото Самият Господ е Силата Ми” . Малка Моя, напътих те както един баща води за ръка малкото си дете на училище. Оценяваш ли онова, което спечели с Мен?

Действително, спечелих много неща, защото нито се вероизповядвах, нито имах в къщи Свято Писание от училищните си години. От кръщаването на големия ми син преди 15 години не съм стъпвала в църквата. Наистина, Ти ме научи на толкова неща. Не че смятам себе си за учена, но поне ме научи Кой си, колко ни обичаш и как да Те обичаме.

Дадох ти плод от Собствената Си Градина. Бих искал да напълня килерите ви с Моя плод.

Поисках Му нещо, което не желая да напиша.

Зная, Васула, нека стане както Аз желая .

Не можах да не се усмихна, бяха толкова хубави тези кратки “приказки” с Иисус. Сякаш разговарям с един добър приятел, не можех да не се усмихна, почти се смеех, бях щастлива!

И Аз също съм радостен…

Да, изглеждаше радостен и това беше прекрасно!

Васула, знаеш ли колко се радвам и се наслаждавам на тези моменти, моментите, когато Ми говориш, както правиш с един приятел? Васула, имаме още доста работа да свършим. Бъди благословена. Ще ти дам знамение за Присъствието Си, любима.

Иисус, какво знамение?  Искам да кажа къде?

В дома ти . Ще ти докажа, че Присъствувам .

Обичам Те, Иисус, толкова бих искала да Ти доставя удоволствие.

Жертвенико! Продължи да черпиш от Мен и да съхраняваш в себе си неугасим Моя Пламък.