Васула, Аз съм Господ, който стоя пред теб .

Иисус беше там, усмихнат правейки осезателно Присъствието Си. Държеше с двете Си Ръце отворено наметало показвайки ми Сърцето Си. Гръдта Му бе осветена.

Влез в Сърцето Ми, проникни, и Го остави да те погълне. Остави Сърцето Ми да очарова сърцето ти, възпламенявайки го, за да остане горещо и да излъчва Мира и Обичта Ми. Ела, нека бъдем заедно, позволи Ми да бъда твоят Свят Другар. Искаш ли, дъще Моя?

Чувствувам се неспособна да се доближа до Него. Коя съм аз, за да се доближа до Него?

Осъзнавам колко съм недостойна. Как би могъл някой да си позволи да разговаря с Бога, ние, които сме един вързоп непризнателни грешници? Отгоре на това да Му искаме милости, камо ли да провеждаме “разговор” с Него. Толкова жалки и недостойни сме, че само при мисълта се разболявам. Бих искала да поставя намордник на устата си и там пред Неговото Присъствие, с ума си, поставям един воал между Него и мен, от почит пред Присъствието Му.

Дъще, какво направи? Защо, дъще Моя, защо?

За да Те почета, Господи.

Видях в Ръката Му Хляб.

Искам да ядеш . Вземи Хляба Ми, малка Моя. Ще трябва да снемеш този воал, за да вземеш Хляба Ми.¹ Ела, ще снема тази преграда… Ето, вземи Хляба Ми, приближи се .

Взех Хляба от Ръката Му.

Осъзнаваш ли колко се радвам хранейки те?

Иисус беше изпълнен с Обич и щастлив.

Можеш ли да почувствуваш щастието Ми, Васула? Дай Ми слабостите си и нищетата си, за да ги обезлича в Своята Сила и в Милосърдието Си. Малка гълъбице, лети свободно, но винаги се завръщай при Мен и вземай Моя Хляб. Обичам те.

И аз Те обичам, Господи.

След това, чувствувах през целия ден Обичта Му да ме обгръща. Как бих могла да го опиша? ”Едно състояние на екстаз”, в това състояние усетих Присъствието Му по-осезателно отколкото обикновено.

По-късно.

Видя Светия Ми Жертвеник, където проникнахме, и където позволих на очите ти да видят как бива пазен от Моите Серафими. Днес ще ти покажа какво държа вътре в Светия Си Жертвеник. Виждаш ли този силен лъч, който пада върху Светото Ми Писание?

Да, Господи!

Това са Моите Пресвети Писания написани преди да ви създам. Светата Ми Книга съдържа тайните и ключовете на Небесата Ми и на Цялото Ми Творение. До Светата Си Книга поставих двама Архангели, за да пазят с усърдие Светите Ми Писания. Ела, ще ти покажа повече от Своята Слава, малка Моя.

Бог ме заведе на едно място, където се почувствувах зле.

Виждаш ли тази огнена планина?

Изглеждаше хубава, но заплашителна.

От едната й страна текат две реки, и двете са огнени.

Изглеждаше като пълзяща лава, но беше светлочервена.

Аз Господ, ще отделя в Деня на Моя Съд лошите души от добрите. Тогава всички слуги на Сатаната ще бъдат хвърлени в тези две огнени реки и така ще бъдат наказани пред очите на праведните .

Васула, ще оставя очите ти да видят повече неща от Моите Небеса, защото съществуват много още зад Светия Ми Жертвеник . Създание, Волята Ми ще се изпълни, защото съм Бог Яхве Саваот. Остави Ме свободен да действувам в теб, ще работим заедно с обич, докато укрепя Делата Си, и когато го направя, ще се върна отново със Светата Си Книга и ще те оставя да прочетеш един текст, който и ще напишеш запечатвайки по този начин Посланието Ми на Мир и Обич.

Посред нощта се събудих от силен вик, който идваше от Кръста. Беше изпълнен с мъка, страдание и болка, тъга и огорчение. Чуваше се като силно, проточено стенание!