23 април 1987

Питам се понякога какво е това свобода. Преди призива на Бога бях “свободна”. Имах хармоничен семеен живот, без особени отговорности, нито грижа, каквато е това Послание, което ме сломява. Тогава обаче бях отдалечена от Бога. Внезапно, Бог ме грабна.

В началото не ми хареса, тъй като не изпитвах обич към Него. За кратко време обаче (3 месеца), обучавайки ме в Словото Си, ме научи да Го обичам. Сега, 8 месеца след това, посланието е почти завършено. Тежи върху ми и търся някъде да го опра. Толкова е тежко! Какво е това свобода? Товарът е непоносим.

Аз Господ, ще ти кажа какво е свобода .  Пиши: Свобода е, когато душата ти се откъсва от земни грижи и лети към Мен, идва при Мен .

Аз Бог, дойдох и те освободих. Сега си свободна. Когато беше прилепена към света, Васула, беше пленничка на всички негови изкушения . Но сега твоята душа, като гълъб, се освободи. Беше заловена, любима, заловена в клетка... Остави душата си да литне свободно, остави я да почувствува тази свобода, която дадох на всички Мои души, но много от тях отказват тази Милост, предоставена от Мен. Не оставяй себе си да бъде отново вързана и заловена в клетка, освободих те .

Минавайки, те видях в клетката ти, да съхнеш и бавно да гаснеш. Васула, как би могло Сърцето Ми да гледа и да не те изкупя? Дойдох и счупих клетката ти, но ти беше неспособна да ползуваш крилата си, толкова тежки бяха раните ти! Пренесох те тогава в Дома Си, лекувайки те грижовно, за да можеш наново да литнеш. Сега, Сърцето Ми толкова са радва гледайки малката Ми гълъбица как лети свободна и се намира там, където трябваше да се намира от самото начало.¹ Аз Господ, те освободих, възвърнах ти живота, освободих те от нищетата ти. Очите Ми никога не те оставят. Следя Своята гълъбица как лети свободно знаейки, че винаги ще се завръщаш при Мен, защото разпознаваш Своя Спасител и Господар! Душата ти се нуждае от Моята топлота и знаеш вече, че твоята обител е в центъра на Сърцето Ми, където копнеех винаги да се намираш. Сега Ми принадлежиш и Аз съм твоят Господ, който те обича.

Мисълта за Швейцария ми дойде наум. Уплаших се да не би там да се променя.

Васула, няма да те оставя отново да се изцапаш.

Но, Господи, въздухът е “замърсен”.

Не се страхувай, ще се намирам винаги до теб, за да те чистя. Имам Своите съображения, поради които искам да се намираш там.

Поисках да открия кои са съображенията на Бога.

Искам семената Ми да бъдат посети в Европа. Стани Моят сеяч, Васула. Живей между хората, които Ме нараняват. Очите ти нека видят всичко и нека наблюдават какво се случи с Моето Сътворение. Сърцето ти нека почувствува колко малко Ме зачитат, ушите ти нека чуят как Ме хулят и Ме наскърбяват. Душата ти няма ли да се разбунтува? Няма ли да се провикнеш за Мен, когато видиш и разбереш, колко много Ме е забравил народът Ми?

Васула, душата ти ще бъде изложена на злината, безразличието, на дълбините на беззаконието и на жалките бездни на човешкия грях. Като гълъбица летейки над тях ще наблюдаваш света и ще видиш с горчивина всяко деяние. Ще бъдеш Моята жертва, ще бъдеш Моят прицел. Както ловците тичащи след дивеча си, ще те подгонят и ще вдигнат оръжията си, за да те проследят. Ще обявят висока парична награда за всеки, който успее да те унищожи.

Господи! Какво ще стане с мен?

Това ще ти кажа, дъще Моя: нищо няма да бъде напразно . Сенките върху земята угасват лека-полека и изчезват. Глината ще се измива винаги от първите капки на дъжда, но душата ти никога няма да умре ..

Аз, Господ, ти напомням отговора, който даде на Моя въпрос. Попитах те веднъж: “Коя къща е по-значима, твоята или Моята?” Ти правилно отговори, че Моята къща е по-значима .

Да, казах го.

Ще те държа винаги в Сърцето Си . Обичам те.

И аз Те обичам.

Нека вървим, никога не забравяй Присъствието Ми!