|
16 април 1987 Православен Великден Васула, Присъствувах в Църквата Си. Вървях пред Кръста Си. Спрях се за няколко
секунди пред теб1
Господи и Спасителю, Ти наистина ме потърси, намери ме и ме доведе при Себе
Си и в Църквата Си. Изминаха години… Бях пред Кръста Си и благославях всеки един, който идваше да се преклони пред Мен. Светият Кръст беше изправен в средата на Църквата и всеки по реда си минаваше да Го целуне. 1 Беше доста странно, когато по време на разнасянето на Кръста, свещеникът, под слабата светлина на свещите, не виждайки накъде върви, се насочи направо към мен. Спря се пред мен за няколко секунди, докато се ориентира. Сърцето ми заудря силно, когато видях пред себе си огромния Кръст и не можех да се дръпна назад, поради запалените свещи, които хората държаха. Не можех да мръдна! Братовчедка ми го забеляза! 2 Не бях влизала в тази църква, от кръщаването на големия ми син. Мисля преди 15 години! |
. Дъще Моя, през всичките тези години те очаквах в толкова любимата Си Църква