По време на престоя ми в Швейцария се питах къде ще бъде къщата ми, все още търсехме колебаейки се дълго време.

Почувствувай Присъствието Ми.

Видях Иисус, да ми показва Сърцето Си.

Къщата ти е тук… точно в средата на Сърцето Ми ! Дъще, прославяй Ме, привличайки към Мен души.

По-голямата ми сестра прочете за първи път това послание. Резултатът беше да се разсее един семеен спор, който траеше 8 години. Сега са добри приятелки. Завръщайки се в Родос, където живее, показа посланията на мъжа си. Вечерта прочетоха тетрадките 5 и 6. След това отидоха да спят, но той не можеше да заспи, започна да се моли и поиска от Бог да му прости греховете.

Тогава Бог му даде подобно видение, на това което бях видяла на 26 март 1987 г. Внезапно се почувствувал пренесен в много красива градина. Видял пред себе си малка светлина да го предхожда, като свещ. Светлината се увеличавала все повече и повече, превръщайки се в ”слънце” образувано от милиони ангели. Бог го накарал да влезне вътре, както мен. Когато почувствувал толкова близо Присъствието на Бога започнал да трепери и да плаче. След това светлината го обгърнала и той попитал: “Иисус, Ти ли си?”

Събудил сестра ми, за да й разкаже какво му се случило. Тя останала удивена. Не можеха да чакат до сутринта, за да ми го кажат.

По-късно, в Швейцария, намерих в една книжарница книга озаглавена ”Книгата на Енох”. Преди да подаря книгата на сестра си, отворих случайно и попаднах на един пасаж, където Енох говори за едно от своите видения, това със Светлината.  Описанието, което правеше беше идентично на моето видение от 26 март 1987 г. Бог по този начин ми потвърждаваше, че видението ми беше действителност!

Обичам агнетата Си. Обедини агнетата Ми. Който прочете Посланието Ми, ще яде от Хляба Ми . Онези, които ще получат знамение от Мен, ще бъдат онези, които желая да осветя с Милостта Си¹ . Начертай Знака Ми.

Васула, започни да обобщаваш учението и напиши отново посланието Ми. Ще те напътя просветлявайки те . Всичко онова, което се повтаряше беше необходимо за твоето образование, ти имаше нужда от него . Посланието Ми трябва да се назове Мир и Обич.

Страшно е! Прекалена реалистка съм, скептична. Днес не мога отново да избегна съмненията. Защо съм толкова непостоянна? А зная много добре, че не бих могла да контролирам ръката си, и че губя всякаква сила, когато Бог я “владее”. Може да изхвърли молива от ръката ми, точно както може да го напъти, допирайки го съвсем леко! Всичко това се случва с мен! Дал ми е толкова доказателства и въпреки това, ето че ме обхващат отново съмнения, многократно! И страх, да не би да подвеждам в грешка толкова хора!

Любима!  Аз съм Яхве, дай Ми своите слабости и остави Силата Ми да ги унищожи.

Какво търпение трябва да има Бог с мен, за да ме понася… Мисля, че аз съм главната причина за съмненията си, защото познавам себе си и се сравнявам с другите, които са вкусили свръхестествената близост на Бога приемайки послания. Колко добри и предани са били! Това е, което ме поразява. Като да сравнява човек деня с нощта. Но пък признавам едно положително нещо: поне обичам дълбоко Бога и това никой не би могъл да ми каже, че е дело на фантазията ми или както ми каза един свещеник, че дори и това дяволът може да ни го сложи в ума!  Ако имах слабостта да вземам насериозно всичко каквото слушам, щях да рухна.

Днес една госпожа (която чете Фройд) ми каза, че всичко това може да се намира в подсъзнанието ми: един комплекс от обич към Бога! Значи да обичаш Бога означава, че си болен психически! Тази теория никак не ми влияе, след като Бог ме беше предупредил за подобни теории, и че ще бъда обвинявана. А пък и не ми харесва особено Фройд, който е бил безбожен и е вярвал, че сме само материя. И самият Юнг го е бил изоставил!

Дете Мое, хората са съдели винаги с човешки мерила . Аз съм Бог пълен с Милосърдие и Обич, но толкова малко разбиран.

Но, Господи, Ти избра човек, който не е добър, затова понякога се усъмнявам!

И ти се Моя дъщеря! Обичам дори и най-жалките измежду вас.

10 април 1987

Помни, че Разпятието Ми траеше часове.  Страдах в разстояние на много часове, много от Кръвта Ми се изля. Обичам те, ела и Ме утеши, обичайки Ме.

Иисус се чувствуваше дълбоко опечален и търсеше утеха. Напомняше ми непрекъснато Разпятието Си, давайки ми картини от Него.

Понякога чувствувам Присъствието Му толкова ярко и си мисля, че мога дори да Го докосна, така да се каже, и да усетя въздуха при движението Му!