Усещам как посланието ме смазва и съм сама със Словото на Бога, което тежи прекомерно върху ми, без да зная къде да го разтоваря. Не зная какво да правя! Чувствувам се неописуемо безсилна и сама, сама с този товар.

Васула, изоставял ли съм те някога? Аз съм Бог. Опри се на Мен, имай Ми доверие .

Би трябвало, да, но има моменти, когато е свръх силите ми. Това е по-силно от мен, чувствувам се отговорна.

Дете Мое, имай търпение, имай Ми доверие, ела към Мен, ще те подкрепя .

Обичам Те, Отче, неизказано.

Почувствувах до каква степен е готов да ме утеши.

Обичам те, дъще Моя. Ще те накарам да почувствуваш Страданията Ми, когато наближи Разпятието Ми. Ще дойда при теб и ще ти оставя Гвоздеите Си и Трънения Си Венец. Ще ти дам Кръста Си. Любима, подели с Мен Страданията Ми . Душата ти ще почувствува мъките Ми, ръцете и краката ти ще почувствуват ужасните болки, които понесох . Васула, обичам те и след като си Моята невеста, желая да поделя с теб каквото имам. Вярвай Ми, ще бъдеш с Мен . Васула, не се страхувай, защото Аз Иисус, съм с теб. Ела, ще разбереш постепенно как работя. Имай Моя Мир, любима, подготвих едно място за теб .

8 април 1987

Днес трябваше да свърша куп работи, не можах обаче да се удържа и да не напиша на Бога. Затова набързо поисках от Иисус:

“Една дума, Господи, само една дума.”

Една дума, Васула?

“ОБИЧ” .

Обичам Те!

Казвайки Му една дума, имах предвид едно кратко изречение…