ВИДЕНИЕ НА НЕБЕТО И СВЕТАТА БИТКА


26 март 1987

Зарадвай Ме, Васула, и разбери, че Аз Бог съм Един. Толкова много бих искал да ти покажа малко повече от Славата Си. Дете Мое, знаеш ли как беше създадено Небето?

От Теб, чрез Теб.

Да, измерих всяка ширина, височина и дълбочина и всички размери са съвършени. Всяко малко, живо същество произхожда от Мен и е действително Мое. Всякакъв Живот произхожда от Мен. Диханието Ми е Живот.

Желаеш ли да научиш повече неща за небесните Ми дела?

Да, Господи.

Тогава нека се разходим в Моята Слава.

Намерих се, в Присъствието на Бога, да се разхождам в една разкошна градина, многоцветна, изпълнена с обилна светлина, но не от обикновено слънце. Както вървях, забелязах едно огромно светлинно кълбо, което почти се опираше на хоризонта. Беше като едно голямо Слънце, но което можеше да погледнеш, без да изгориш очите си.

Как се чувствуваш, дъще Моя?

Чудесно е и е толкова странно!

Какво виждаш?

Един вид слънце.

Да, това е Моята Свята Обител. Какво виждаш около тази Светлина?

В началото ми се видяха като петна, които се движеха около тази Светлина. Но се оказа, че бяха малки ангели, които я заобикаляха. Трябва да бяха милиони.

Това са херувими, които заобикалят Славата Ми.  Какво друго виждаш?

Няколко стъпала водещи във вътрешността на “слънцето”.

Нека влезем в тази Светлина. Готова ли си? Извади си обувките, защото влизаме в свята територия. Сега сме във вътрешността на Светлината.

Влизайки мислех, че ще се намеря пред ослепителна светлина, напротив, преобладаваше небесносин успокояващ цвят. Онова, обаче, което ме впечатли най-много беше тишината и едно чувство на мир и святост. Бяхме във вътрешността на едно кълбо.

Да, кълбо е.

“Стената”, която ни обграждаше не беше в действителност стена, а живи същества, бяха ангели, стена от ангели. И затваряйки се като купол, “таванът” беше образуван от небесносини ангели. Бяха милиони, милиарди, прилепени един към друг, големи ангели, един върху друг образуващи плътна “стена”.

Моите серафими пазят това свято място и Ме боготворят безспир. Можеш ли да ги чуеш?

…Свят на Светите, Свят е Всевишният ни Бог…

Колко са, Господи?

Безброй, дете Мое. Знаеш ли кой е онзи, със златния Меч и толкова красив?

Видях някого, който се различаваше от другите, защото цветът му беше обикновен, с руси коси спуснати до раменете, облечен в дълга искряща дреха с ослепителна белота. Държеше в Ръка красив златен меч.

Васула, Мечът е Моето Слово. Словото Ми е свято. Пронизва и осветлява.

Внезапно куполът се разтвори като цвете

Затворен   О

Отворен  V

Погледни, малка Моя, опитай се да различиш. До теб съм и ти помагам. Сега ще видиш над теб да се провежда Святата Битка, която предстои да дойде. Дъще Моя, гледай около себе си с будно око и имай предвид, че Злото съществува. Виждаш ли нещо?

Когато “куполът” се отвори като цвете, видях в началото коне, с черни, велурени, свирепи очи. След това картината се отдалечи и видях да се провежда битка.

Войската Ми ще се сражава със Сатаната и с неговата свита, включително и с всички онези, които се опитаха да разрушат Закона Ми . Помни, Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният. Словото Ми е Вечно . Сега какво виждаш?

Едно влечуго, като голяма змия, което беше повалено от един кон?

Този змей намиращ се под Меча на Моя Светец, ще бъде победен. Когато това стане, ще падне и цялата му свита. Васула, ще ти покажа сега Залата на Моя Съд.

Видях една голяма празна зала. Внезапно, в един ъгъл видях група души. Грохотът от веригите им беше привлякъл вниманието ми. Тези души изглеждаха неописуемо изнемощели, зацапани с черни петна, като от въглища. Не ни видяха и изглеждаха изненадани от обкръжението.

Чуй тръбите. Това са Моите ангели, които Ме известяват. Дай Ми ръката си, защото си Моята малка посетителка . Да, всеки ангел пада по лице пред Мен. Видя ли тълпата от души? Идват изпод земята.1 Те са измъчени души, които бяха освободени. Намираха се пред вратите на Сатаната.

Кой ги освободи?

Аз , посредством божествените Си дела и посредством всички онези, които поправят и Ме обичат. Виждаш ли защо искам да Ме обичаш? Колкото по-дълбоко Ме обичаш, толкова по-добри вероятности имат да се изплъзнат от ноктите на врага Ми . Искаш ли да узнаеш какво ще стане с тези души?

Да, Господи, какво ще стане с тях сега?

Остави Ме да ти кажа. Ще ги кръстя със Светия Си Дух и ще ги освободя съвсем, защото доколкото не са покръстени от Светия Ми Дух не биха могли да поделят с Мен Царството Ми.

Искаш да кажеш, че не бяха кръстени?

Не, не бяха.

Сега искат ли го?

Да, искат го. Ела, ще ти обясня, нека седнем. Това, което видя беше само една картина. Те в действителност не се намираха в Моята Зала. Душите се съдят само Накрая .

Къде бяха тогава тези души, ако не в Твоята Зала?

Тези души бяха в преизподнята. Бивайки в преизподнята, те са безпомощни.

Когато Ме избирате и желаете да Ме следвате, вие бивате спасявани, но ако откажете да Ме признаете, заради тази ваша неотстъпчивост, ще паднете. Там, където ще отидете, ще намерите безкрайна мъка . Трябва да ви предупредя всички, не че не е било вече казвано, но който хули Светия Дух, няма никога да му бъде простено, защото такъв е Законът Ми.

Наведи очите си пред Мен, дете .

Наведох очите си.

Остави Ме да те благословя, прощавам греховете ти. Повтори тези слова:

Благословен да бъде Господ и Всемогъщият Бог,
Царството Му нека царува във Вечна Слава,
нека се прослави Святото Му Име,
Словото Му нека проникне и си отдъхне
във всяко сърце.
Амин.


Васула, не пиши повече за днес, почини си. Утре ще продиктувам посланието Си2 за онези, които Ме представляват, но не Ми дават достатъчно обич, нито черпят от Безмерната Ми Обич . Дъще Моя, ела постой с Мен. Нуждая се от отмора, приближи се до Мен, подели с Мен мъката Ми.

Боже мой, ще направя каквото поискаш, но не забравяй, че съществуват мнозина, които дълбоко Те обичат и не забравяй техните жертви, с които показват своята обич към Теб.

Да, облекчават скърбите Ми и успокояват Раните Ми , но се нуждая от по-голям брой души като тези, готови да поправят, и да разпространят Безмерната Ми Обич, разпростирайки я като мъгла . Желая да се отворят сърцата им и да Ме приемат. Ще изпълня сърцата им с Обичта Си, и когато сърцата им прелеят от обич, ще бъдат способни да я разпрострат и да нахранят агнетата Ми. Любима, искаш ли да Ме оставиш да си отдъхна в теб?

Да, Боже мой.

Искаш ли да си отдъхнеш в Мен?

Да, Боже мой, ще го направя.

Ела, тогава , обичам те.

И аз Те обичам, Боже мой.



1 От най-близкото до вратите на ада чистилище.

2 Почувствувах внезапно колко огорчен е Бог.

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб