![]()
|
20 март 1987 Васула, остави Ме да ти кажа нещо: Обичай Ме до края, защото краят ще бъде благ и ще бъда с теб. Колко много трябва да си страдал! Страданията Ми не бяха напразни, освободих ви от Злото. Много бих искала да можеш да бъдеш щастлив, поне понякога. Щастлив съм, когато се намирам всред любимите Си. Правят ли Те щастлив? Да, облекчават Мъките Ми. Жалко е, че не сме две хиляди години преди, за да можем да сме с Теб. Винаги съм всред вас, дъще Моя. Иисус, откакто ме целуна по челото1 чувствувам се разтворена в Теб, сякаш съм прозрачна и невероятно спокойна!
Да, Иисус, готова съм. Да, остави Ме свободен да направя с теб каквото пожелая. Ще те оформя в едно чисто и предано същество единствено за Моите интереси. Ще отстоиш на изпитанията с Моята Сила и единствено за Моите интереси. Словото Ми ще бъде като поток, който тече, след това се изпълва, устремява се и прелива, превръщайки се в океан, един океан на Мир и Обич. По-късно: Васула, защо никога не Ме възхваляваш? Аз съм Господ, който те спаси от мрака. Осъзнай коя си ти: измежду най-жалките, ти си далеч по-лоша от тях. Въздъхнах. Обичам те въпреки това. Васула, възхвали Ме за това, че те освободих. Размислях какво да кажа... Кажи следното: Боже мой,
обичам Те. От Изобилната Си Обич и Милосърдие ми показа Светлината Си. Благословено да бъде Името Ти. Амин.
Повторих думите Му. 1 От вчера вечерта и днес целия ден. |