Иисус се появи със Своя Кръст.

Васула, искаш ли да вдигнеш сега Кръста Ми?

Правя според Волята Ти, Иисус.

Почувствувай, почувствувай, колко е тежък. Имам нужда от отмора. Следвай Ме, ела по-близо до Мен. Ще разтоваря върху теб ценния Си Кръст.

По-късно почувствувах неописуема меланхолия, и голяма нужда да бъда утешена от Иисус, но без да успея да Го намеря.

Почувствува ли огромния Ми товар върху себе си. Не се отказвай никога от Кръста Ми. Товарът Му е тежък. Васула, не питай защо те издигам при Себе Си,¹ остави Ме свободен да правя с теб каквото пожелая, докато дойда да те освободя. Любима, оформянето ти съдържа своето мъчение. Това, че търсиш истината без да я намираш, те измъчва. Страдай за Мен. Страданието пречиства душата ти. Жертвувай се за Мен и не се опитвай да разбереш, само вярвай. Остави Ме свободен да действувам в теб, и чрез теб да разкрия Словото Си лекувайки по този начин децата Си.

Вярвай в Спасителната Ми Обич. Кръстът Ми е тежък, да. Ще идвам още много често да ти Го поверявам. Ти си Моята невеста , Моята любима, Моето цвете. Носейки Кръста Ми за Мен, ти Ме облекчаваш.

Във вътрешността на откровенията Ми, които вдъхвам в теб, съществуват горчиви страдания от тъга, болки и мъки, които се изливат от дълбините на Душата Ми. Приближи се и чуй още веднъж Сърцето Ми и почувствувай как се разкъсва. Почувствувай как ви търси всички!

Тогава, сякаш Иисус не можеше повече да го удържи, един вик излезе дълбоко от наскърбената Му Душа, като че ли беше готов да “издъхне” от мъка.

Сътворение! Което Моят Баща създаде със Собствената Си Ръка! Защо? Защо Ми причиняваш такава мъка!!

След това се обърна към мен, със сериозен тон и Лице, и каза:

Мислила ли си за Мен преди да дойда при теб?

Почувствувах се виновна.

Не, никога не съм мислила за теб.

Иисус продължи със сериозен тон:

Щеше ли да дойдеш при Мен ако не бях те потърсил и намерил?

Почувствувах се още по-виновна.

Не мисля.

Сега обичаш ли Ме?

Да, Господи, обичам Те.

Моето Учение те промени, не е ли така?

Да,² то ме промени.

Искаш ли да събереш децата Ми и да ги нахраниш?

Почувствувах се безпомощна.

Боже мой, как бих могла, по какъв начин?

Исках да Му доставя удоволствие, да Му благодаря, но не успявах.

Имай Ми доверие. Остави Ме да те водя, Васула Остави Ме да събера децата Си. Зная, че си безпомощна, зная, че си безсилна. Виждаш ли, нищо не можеш да направиш без Мен. Затова, ще Ме оставиш ли да те използувам като Свой орган, докато довърша Посланието Си?

Да, толкова дълго колкото посланието ще произхожда от Теб, Иисус.

Аз съм Иисус! Никога не се съмнявай. Не спирай да пишеш. Всяко Слово произнесено от Устните Ми, ще те накара да почувствуваш Раните Ми.

Повличам те със Себе Си в дъното на мрачното владение на Моя враг, за да ти покажа колко страдат душите.³ Изливам върху теб всичките Си страдания, които дълбоко Ме нараняват. Свещенико Мой, тъй като си Мой свещеник, ще вървиш с Мен, няма никога да те изоставя. Заедно ще поделим Моя Кръст, заедно ще страдаме, заедно ще се мъчим. Ще намериш отмора в Мен и Аз в теб.