Васула, любима, искам да ти напомня отново, че не те облагодетелствувам повече от другите Си деца, тъй като заслугите ти са нищожни, и още по-малко достойна си в Очите Ми, но дори и така те обичам. Дадох ти тази Милост, защото такава е Волята Ми. Бъди Моята вестителка и ще се разкрия чрез теб. Не мисли, че си противореча. Обичта Ми към теб е безкрайна и ти си Моята любима, след като те избрах. Не си помисляй нито за минута, че те обичам по-малко, понеже изтъквам слабостите ти. Аз съм твоят Свят Баща, който те познава, и ако не ти покажа грешките ти, кой тогава ще го направи? Ти си Моето нежно цвете, което оформям оставяйки те да черпиш от Силата Ми, за да можеш да се развиеш, Васула.

Искам да ти напомня, че откровенията, които вдъхвам в теб не са само за твоя полза, но и за другите, които отчайващо се нуждаят от Моя Хляб. Идвам да ви нахраня всички вас, които сте гладни. Посланието Ми е Послание на Мир и на Обич, и ще ви припомни основите ви и кой ви създаде.

Идвам да ви кажа, че Моето Тяло е Църквата Ми. ДА! Църквата Ми, която изпълва цялото Сътворение. Идвам да покажа на този свят Милосърдието Си. Ти, Васула, се намираше измежду онези маси, коите Ме нараняваха, които никога не отговориха на Обичта Ми, които Ме изпълват с горчивина. Какво би могло да бъде по-горчиво от това да не получаваш никакъв отговор на една толкова ожадняла и толкова голяма Обич, каквато е Моята?

Вместо това, в пустотата си, ти тичаше зад всекидневните материални наслаждения, боготворейки ги, обожавайки ги като идоли, отдалечавайки се все повече от Мен, поейки Ме с горчивина и наранявайки Сърцето Ми, Сърцето на един Жив Бог, толкова малко търсен и необичан от теб, един съвсем забравен Бог.

Дъще Моя, толкова далеч ли бях от теб?

Ела, ела да почувствуваш Сърцето Ми. Сърцето Ми ви зове всички.

Синове Мои, дъщери Мои, елате… Елате по-близо до Мен, завърнете се при Мен, позволете Ми да ви притисна в Обятията Си, оставете Ме да ви тласна дълбоко в Сърцето Си и оставете Го да ви погълне и да ви предостави дълбок Мир.

Елате, влезте в Духовното Ми Владение на Мира и Обичта. Елате при Мен и яжте Тялото Ми, защото Хлябът Ми е чист и ще ви пречисти.

Тялото Ми¹ ви зове толкова много! Елате да Ме видите, Мен, който прекарвам ден и нощ в Дарохранителницата очаквайки ви, за да ви нахрани. Не се колебайте, и не се страхувайте от Мен, не се отричайте от Мен. Защо Ми отказвате едно място в сърцето си? Елате да Ме опознаете и ще Ме обикнете, защото как бихте могли да обикнете някого без да го познавате, или когато едва го познавате? Постарайте се да Ме опознаете добре и пламенно ще Ме обикнете.

Васула, ти беше се заблудила и затова се беше откъснала от Мен, беше се отдалечила от Истината, превръщайки доброто в лошо и теглена повече към злото отколкото към доброто.

Елате, всички вие, които продължавате да Ме избягвате и Ми представете греховете си, за да ги опростя. Елате да се нахраните от Мен. Елате да изпразните сърцата си в Мен и Ме оставете да ги напълня с Обич. Зная, че сте слаби, но позволете Ми да действувам във всички вас. Дайте Ми вашето съгласие, любими. Оставете Ме да изкореня всичките ви злини, да ги захвърля надалеч и да посея във вас Своите Зърна на Мир и Обич. Оставете Ме да ви пречистя.

Васула, не пиши повече, ще продължа по-късно. Не забравяй Моето присъствие, помни винаги: ние.

Ще го помня, ще се постарая, Господи.

Да вървим.

Да вървим.

По-късно:

Елате да се запознаете с Мен. Не съм недостъпен. Вървим един до друг. Вие живеете в Мен и Аз във вас, никога не се разделяме . Никога. Елате да почерпите от Безкрайната Ми Благост и оставете жестокостта ви да се разпадне в Моята Чистота.

О, дъще Моя, въпреки че много от любимите Ми деца са осветени с Кръщението, много малко са онези, които Ме познават такъв какъвто съм. Забравят да Ме видят като Грижовен Баща. Много от тях Ме изоставят смятайки, че съм недостъпен. Много от тях си Ме представят по свой начин придавайки Ми трайни чувства на ненавистни предразположения. Някои мислят за Мен само със страх, а други се съмняват в Безкрайната Ми Обич.

Тук ме прекъснаха. Снимката на Светата Плащаница, която бях поръчала, току-що ми беше донесена. Съзерцах я и след това се върнах да пиша, като едновременно с това я наблюдавах.

Помни, все още страдам. Васула, колко съм огорчен! Защо, защо толкова много Мои овце са се разпилели? Погледни ги. Напразна ли беше Жертвата Ми? Дъще Моя, колко съм натъжен! Колко неописуемо съкрушена е Душата Ми! Страдам! Нахрани овцете Ми и не спирай да пишеш.

Не, Господи, няма да спра.

Ще ти дам Силата, от която се нуждаеш. Ела да работим , нека продължим. Аз съм твоят Учител. Изпълни Ме с радост като не забравяш Моето Присъствие. Васула, ти почувствува Моето Присъствие. Наистина, седях на края на кревата ти.

Остави Ме да оповестя това, което написах: Аз съм Иисус.

Сега седя, но в този момент ще стана, след като и ти ще станеш.

Не беше свършил с писането и почукаха силно на вратата. Подскочих и бързо се изправих, объркана. На вратата беше моят домашен помощник и искаше нещо да ми каже…

Тази вечер Иисус беше наблегнал много на Присъствието Си.

Обичам те. Не спирай да пишеш. Продължи да Ми даваш свободата да те използувам, това е, което желая.

Иисус, великолепен си!

Бъди винаги весела, когато съм весел. Следвай Ме. Ще Ме нараниш, ако забравиш Присъствието Ми. Не забравяй никога Моето Присъствие. Никога!

Но Господи, това е трудно! Ще трябва да карам колата, да внимавам по пътя, да разговарям с приятели за различни неща, да помагам на сина си в уроците му, как тогава бих могла да мисля постоянно за Твоето Присъствие? Това е почти невъзможно.

Васула, цвете Мое, когато се намираш в подобни ситуации, единственото, което имаш да направиш е да прилагаш добродетелите, да бъдеш смирена, предана, приятна, приветлива, истинолюбива, грижовна. Да, бивайки добродетелна, ти си спомняш за Мен.

Ела. Да вървим.

Желая да разбереш, че се приближавам действително по свръхестествен начин давайки ви посланието Си. Не забравяй, че съм Бог на Милосърдието и въпреки твоята нищета и безразличието, което изпитваше към Мен, те обичам.

Дадох ти тази дарба, за да се изучиш непосредствено от Устните Ми. Васула, чувствувам се добре, отпочивайки си в сърцето ти.

По-късно.

Отново ме завладя вълната на съмнението.

Ела, болката те пречиства, опри се на Мен, приеми да страдаш, поправи, поправи, поправи за другите. Ела, нека съживим всичките Ми деца.

На това място се отчаях!

Но, Боже мой, безпомощна съм. Как бих могла да направя каквото и да е било?

Иисус изрече много меко:

Бих ли могъл да те изоставя? Използувай Зърната Ми и ги посей в поля, които дават плодове на Мир и на Обич. Нека Словото Ми бъде узнато от всички. Ще бъда непрекъснато с теб.

Да предположим, че Го отхвърлят, че Го пренебрегнат усъмнявайки се в Него. Да предположим, че не Го счетат за истинско, да предположим, че се съмняват, че произхожда от Теб!

Чуй Ме, Васула Моя, защо се страхуваш? Цялото Сътворение беше създадено от Моята Ръка. Забрави ли, че съм Всемогъщият? Цялото Сътворение се покорява на Волята Ми. Малка Моя, Аз съм Всевишният, прославяй Ме, бъди като цвете, което се нуждае от Светлината Ми, за да живее.