7 март 1987

Васула, Аз Иисус, те обичам. Любима, отпочинах си. Ела, щастлив съм. Повярвай Ми, чувствувам се отморен! Нека работим с обич и да поправим. Ела, ще те науча как да поправяш. Аз съм Елексирът на Живота, Аз съм Възкресението.

Иисус, колко силно желая да Те обича всяка душа! Трябва да е ужасно да не получаваш отговор на една толкова голяма Обич, каквато е Твоята!

Васула, желанието Ми е пуснало вече корени в душата ти. Дъще Моя, изпълни Ме с радост и се научи да казваш: “Нека отидем да работим”, “да направим това или онова” Използувай думата “ние”, съединени сме завинаги ! Достави Ми удоволствие, казвайки “Отче, нека бъде Волята Ти.” Не Ми отказвай нищо. Дъще Моя, днес ще Ме последваш в мрачното владение на Моя враг, за да видиш как страдат тези души, които се отрекоха от Мен.¹

Иисус, завинаги ли са загубени?

Някои са, но много други² биват спасявани от Мен заедно с Моите любими, които поправят и се покайват. Не се страхувай, тъй като Светлината Ми те закриля и съм с теб.

Намерих се в подземие. Приличаше на тъмна пещера, осветявана само с огън. Беше влажно и пръстта се лепеше по краката като черна мръсна кал. Видях много души поставени под ред. Бяха вързани и се виждаха само главите им: измъчени лица. Вдигаше се голям шум от работещи железни машини примесен с бучене, коване и крясъци. Пред тези глави стоеше някой с изпъната ръка и в дланта си държеше лава. Клатеше ръката си от дясно наляво, захвърляйки лавата върху лицата, подути от изгарянията. Изведнъж този, който разбрах, че е Сатаната, забеляза присъствието ни и се обърна провиквайки се: ”Вижте я!” Плю на земята с отвращение и пристрастие пред вида на присъствието на Иисус и моето. ”Жалък червей. Вижте я! Във времената ни идват дори и червеи да ни пият кръвта. Върви да се…” Каза ми: ”Виж!”  и хвърли отново гореща лава върху лицата. Чух ги да викат: ”Ах, остави ни да умрем!” Тогава Сатаната, който изглеждаше като луд от бяс, извика: ”Създания на земята, чуйте ме, при мен ще дойдете!” Помислих си, че въпреки заплахите му, ще трябва да е луд да вярва, че накрая ще победи. Трябва да прочете мисълта ми, защото каза с ненавист и много заплашително: ”Не съм луд!” Тогава, смеейки се злорадно каза с ирония на онези души: ”Чухте ли? Нарече ме луд!” и саркастично: “Скъпи и любими души, ще ви накарам да заплатите за тези думи.” Готвеше се отново да вземе лавата… Обърнах се отчаяна към Иисус да Му поискам да направи нещо, за да го спре! Иисус отговори: ”Ще го спра.” В момента, когато Сатаната вдигна ръката си, за да захвърли лавата, ръката му го заболя и се спря. Извика от болка, хулейки Иисус, след това мен: ”Магьосница! Махай се! Да, махай се, остави ни!” Викове от души, близо до вратите на ада, гласяха: ”Спасете ни! Спасете ни.”³ След това някой се приближи до Сатаната, един от неговите и той го попита: ”Работиш ли? Вършиш ли това, което ти казах да вършиш? Рани я, сломи я, обезкуражи я.” Знаех, че Сатаната говореше за мен. Искаше лакеите му да ме обезкуражат, когато срещам Иисус, внушавайки ми погрешни думи или унищожавайки посланието, което приемам. Поисках от Иисус ако е възможно да си вървим. Той каза:

Ела, да си вървим. Искам всичко това да го напишеш. Ще ти диктувам. Бъди при Мен, любима. Искам децата Ми да разберат, че душите им живеят, и че дяволът съществува. Каквото е написано в Светото Ми Писание не е мит. Сатаната съществува и цели да унищожи душите ви.  Страдам, гледайки ви да спите и да не искате да знаете за неговото съществуване. Идвам да ви предупредя, да ви дам знамения, но колцина от вас ще прочетат предупрежденията Ми като приказки? Любими, Аз съм вашият Спасител, не се отричайте от Словото Ми, завърнете се при Мен и почувствувайте тревогите на обичта, която изпитвам към вас. Защо, защо с такова усърдие бързате да се хвърлите в краката на Сатаната? О, елате!  Всички вие, които не вярвате вече в Мен, елате при Мен, всички вие, които Ме изоставихте! Елате и вижте, защото сега е времето да чуете. Всички вие, които наранявате Душата Ми, изправете се, съживете се и вижте Светлината Ми. Не се страхувайте от Мен, простих ви. Ще взема греховете ви и Кръвта Ми ще ги измие. Ще оправдая слабостите ви и ще ви простя. Елате да попиете от росата на правдивостта, която ще възобнови душите ви, направляващи се към гибелта. Идвам да ви потърся, идвам да намеря загубените Си овце. Аз, който съм Добрият Пастир, бих ли могъл да ви гледам да се губите и да остана безразличен ?

Васула, готова ли си да се помолиш за всички онези, които се намират на пътя към гибелта?

Сега ли, Иисус?

Да, сега.

Не зная какво да кажа, Господи.

Ще те науча. Чуй Ме и повтори след Мен:

Ела в Сърцето Ми, Васула, защото там се намира дълбокият Мир.