Васула, Аз съм, Иисус, твоят Спасител. Гладна ли си?

Действително, Иисус, в този момент съм гладна.

Бъди винаги гладна, гладна за Моя Хляб. Ела, Хлябът Ми се дава даром, и когато го ядеш, ще се наситиш.

Иисус, говоря за земния хляб!

Зная, Васула, но кой би предпочела да имаш?

И двата, Иисус.

Твоят хляб ще те задоволи само за момент, но ядейки Моя Хляб, ще се наситиш . Който яде от Хляба Ми, ще живее завинаги . Ще те нахраня, Васула.

Иисус, обичам Те.

О, дъще Моя, колко силно желая да чуя тези думи от всички устни! “Иисус, обичам те.” Искаш ли да почувствуваш Сърцето Ми? Погледни Ме, стоя пред теб.

Погледнах Сърцето Му. Цялата Му Гръд беше осветена!

Сърцето Ми гори от пламенна Обич, Сърцето Ми желае да те погълне в Своята Обич, Сърцето Ми желае да те очарова, за да бъдеш завинаги Моя! Ела, дъще Моя, провикни се за Обич, провикни се за Мир, бъди съединена с Мен до края. Ела, нека съживим другите. Обичай Ме с цялата си душа и с целия си дух, за да можеш да Ме прославиш, любима.

Иисус, мъчително е да Те обичаме, защото искаме да бъдем с Теб, искам да кажа: освободени от тялото си и да сме при Теб. Затова е мъчително да обичаш.

И Аз страдам поради Голямата Си Обич, която изпитвам към всички вас. Страдах жестоко от обич, все още страдам, когато не получавам никакъв отговор на Обичта, която изпитвам към вас. Можеш ли да си представиш как се чувствувам? Любима, имам нужда от души, които да Ме обичат истински, души, които могат да поправят за онези, които Ме пренебрегват. Кажи им, нека се узнае, как се чувствувам обичайки ви, след като дадох Живота Си от Обич за вас, и въпреки това не получавам от вас никакъв отговор, никаква обич! Не спирай да носиш Моя Кръст на Мир и Обич. Носейки Го за Мен, умореното Ми Сърце си отпочива, имам нужда от отмора, любима.

Иисус, ще направя каквото пожелаеш и ще се опитам да проумявам каквото ми казваш.

Вечерта, душата ми беше потисната и тъжна.