![]()
|
14 февруари 1987 По-късно. Васула, Аз съм Иисус. Давам ти Сила, за да Ме срещнеш. Напредвай с Мен, защото ще учредя Словата Си, така че да могат мнозина да ги четат и да се възползуват от тях. Дъще Моя, когато това учение се укрепи, ще те подготвя да Ме срещнеш. Силно желая да си до Мен. Васула, погледни Ме. Погледнах Лицето на Иисус. Гледаше ме право в очите. Щастлива ли си срещайки Ме по този начин? Да, много съм щастлива, съвсем не заслужавам тази дарба. Приеми я. Приеми каквото ти давам, давам и на най-жалките души. Васула, чувала ли си да казват, че давам Мъдростта на простодушни деца, а не на мъдреците и на способните? Да, чувала съм. Защо така? Защото децата са Моята слабост, оставят Ме да ги оформям. Избрах да оформя недостойни души, които знаят малко или почти нищо. Аз ще ти предоставя, Васула, защото съм Богат. С Мен нищо няма да ти липсва. Обичам те. Можеш ли да осъзнаеш колко щастлив Ме правиш всеки път, когато се срещаме? Щастлив съм, че те имам най-сетне до Себе Си. Кой Баща не би се радвал намирайки загубеното си дете? Ти беше се загубила и Сърцето Ми беше жестоко разкъсано от скръб. Скиташе се далече оставяйки Ме в отчаяние. Потърсих те и те намерих. Как тогава да не се радвам, имайки те до Себе Си? Васула, при Мен ще се научиш, ще ти науча всички добродетели, за да те направя достойна да Ме прославиш. Дете Мое, научи се да попиваш росата на Добродетелта. Научи се да Ме прославяш, научи се от Мъдростта. Обичам те. Върви сега в Мир и Ме позови, когато пожелаеш. Нека се помолим заедно. Помолихме се.
|