Мир на теб. Тук съм. Аз съм Иисус Христос. Пред теб съм. Аз съм твоят Учител и те обичам. Злото беше победено от Моята Жертва. Не спете, защото скоро ще бъда с вас. Аз съм Откровението. Нося новини, които от само себе си ще проговорят. Говори Ми за Разпятието Ми, Васула.

Какво трябва да кажа? Да си помисля за преди или по време на Разпятието Ти?

Преди.

Иисус ми даде картина от Бичуването:

След като Ме бичуваха, плюха върху Мен и Ми нанесоха многократно силни удари по Главата, които Ме замаяха. Удариха Ме с ритници в стомаха, които Ми секнаха дъха и Ме повалиха на земята, стенейки от болка. Развличаха се с Мен, ритайки Ме всеки един подред. Бях неузнаваем. Тялото Ми беше пречупено, както и Сърцето Ми. Плътта Ми, разкъсана, висеше от цялото Ми Тяло. Един от тях Ме взе и Ме задърпа, защото Краката Ми не можеха повече да Ме държат.

След това Ме облякоха с една тяхна дреха, завлякоха Ме напред и без да спират с ударите, Ме удариха по Лицето, счупвайки Носа Ми, измъчвайки Ме. Чувах хулите им. Дъще Моя, с каква омраза и ирония отекваха виковете им, увеличавайки Чашата Ми! Чувах ги да казват: “Къде останаха приятелите ти, докато царят им е с нас? Всички ли евреи са толкова страхливи както тези тук? Погледнете техния цар!”

И Ми наложиха сплетения от Тръни Венец, дъще Моя. “Къде са твоите евреи, за да те приветствуват? Нали СИ цар?  Можеш ли да го имитираш? СМЕЙ СЕ!  Не плачи, нали си цар? Дръж се тогава като цар.”

Завързаха Ми краката с въжета и Ме накараха да тръгна към мястото, където се намираше Кръста Ми. Дъще Моя, не можех да вървя, защото бяха завързали Краката Ми. Хвърлиха Ме наземи и дърпайки Ме за косите Ме завлякоха към Кръста Ми. Болката Ми беше непоносима. Парчета от Плътта Ми, които висяха след Бичуването се отделиха силом. Разхлабиха въжетата на Краката  Ми и Ме ритнаха, за да Ме накарат да стана и да вдигна товара Си върху Раменете Си. Не можех да видя къде беше Кръстът Ми, тъй като Очите Ми бяха пълни с Кръвта Ми, която течеше по Лицето Ми от тръните забодени в Главата Ми. Тогава вдигнаха Кръста Ми и го поставиха върху Раменете Ми, блъскайки Ме към портата.

О, дъще Моя. Колко тежък беше Кръстът, който трябваше да вдигна! Тръгнах слепешком към портата, воден от бича зад Мен. Опитвах се да видя пътя Си през Кръвта, която Ми гореше Очите. Тогава усетих как някой избърсваше Лицето Ми. Развълнувани от съчувствие жени минаха напред, за да измият подутото Ми Лице. Чух ги да плачат и да скърбят, почувствувах ги, “Бъдете благословени”, прошепнах. “Кръвта Ми ще измие всички грехове на човечеството. Погледнете, дъщери Мои, дойде времето на вашето спасение.” Повдигнах се с мъка. Тълпите подивяваха. Не виждах нито един приятел около Себе Си, никой не беше там, за да Ме утеши.  Мъката Ми се увеличаваше и паднах на земята. От страх да не издъхна преди Разпятието, войниците разпоредиха на един мъж, наимени Симон, да вдигне Кръста Ми. Дъще Моя, не беше жест на доброта или съчувствие, беше, за да Ме отърват за Кръста.

Стигайки на хълма Ме хвърлиха наземи, издърпаха силом дрехите Ми, оставяйки Ме да бъда изложен гол пред очите на всички. Раните Ми се отвориха наново и Кръвта Ми изтичаше на земята. Войниците Ми поднесоха вино размесено с жлъчка. Отказах, защото дълбоко в Себе Си имах вече горчивината дадена Ми от враговете Ми.

Набързо заковаха първо Китките, и след това Ме закрепиха с Гвоздеите върху Кръста Ми, опънаха пречупеното Ми тяло и заковаха Краката Ми със сила.

Дъще Моя, о, дъще Моя, каква болка! Каква мъка! Какво изтезание за Душата Ми! Изоставен от любимите Си, отречен от Петър, върху когото щях да основа Църквата Си, отречен от останалите Си приятели, напуснат сам-самичък, изоставен на враговете Си. Разплаках се, тъй като Душата Ми беше дълбоко опечалена.

Войниците вдигнаха Кръста Ми спускайки го в отвора.

Погледнах в тълпата оттам, където се намирах. Едва гледайки с подутите Си Очи, взрях се множеството. Не видях нито един приятел измежду онези, които Ме осмиваха, никой не беше там, за да Ме утеши. “Боже Мой! Боже Мой! Защо Ме изостави?” Изоставен от всички онези, които Ме обичаха.

Погледът Ми се спря върху Майка Ми. Погледнах Я и Сърцата Ни проговориха¹: “Предавам Ти любимите Си деца, нека бъдат и Твои деца. Ще бъдеш тяхна Майка.”

Всичко се изпълняваше, спасението беше наблизо. Видях Небесата да се отварят и всички ангели стояха изправени. Всички бяха мълчаливи. “Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си, сега съм с Теб.”

Аз, Иисус Христос, ти продиктувах Своето Мъчение. Носи Кръста Ми, Васула, носи го за Мен. Кръстът Ми умолява за Мир и Обич. Ще ти покажа Пътя, защото те обичам, дъще Моя.