Васула, коя къща има по-голяма нужда от теб? Бих искал да избереш.

Иисус, ако ме питаш коя е по-значима, Твоята или моята, това е, разбира се, Твоята. Ако трябва да избера, избирам Твоята Къща.

Бъди благословена.

Иисус изглеждаше толкова доволен!

Ще те поведа, малка Моя. Ела, вземи със себе си Моя Кръст и Ме последвай. Помни, ще ти помогна, ще бъдеш Моя ученичка. Ще ти помогна да Ме покажеш. Свят съм. Свят съм, затова бъди свята, живей свято. Ще ти дам подкрепата Си. Васула, желаеш ли да работиш за Мен?

Назови се отново.

Иисус Христос.

Да, ще работя за Теб.

Обичам те, повикай Ме, когато пожелаеш.

Съгласявах се, без да осъзнавам в действителност какво означава да работиш за Бога. След като обаче Го обичам, исках да Му доставя удоволствие, без да мисля за неспособността си!

Чуй Ме. Чуй призивите Ми, чуй виковете Ми. Виждаш ли Кръста Ми? Аз съм Иисус, който ти дава това видение. Провиквам се, страдам, защото броя вас Моите любими и ви виждам разпилени и несъзнаващи опасностите, които дяволът е приготвил за вас. Сърцето Ми се разкъсва гледайки колко отдалечени сте от Мен!

Иисус ми даваше в разстояние на цял месец картини със Своя Кръст. Накъдето и да обръщах главата си, в която и да е посока, един огромен тъмен Кръст се изправяше пред мен. Вдигайки очи от чинията си, на масата, същият огромен Кръст беше там. Поглеждайки през мрежата срещу комари, отново Кръстът беше там. Минавайки от една стая в друга, Кръстът ме следваше и се намираше там. Цял месец сякаш ме гонеше.

Тогава започна да ме измъчва нещо друго, че това, което преживявах може би не идва от Бога. Ако е дяволът, как би могъл да е така безумен, така че да ме обърне към Бога? Започнах да се страхувам какво ще кажат хората за всичко това. Какво ще се случи с мен. Ще ми се подиграят!

Дъще Моя! Дъще Моя, живей в мир!

Станах мнителна.

Кой е?

Аз съм, Иисус. Остани при Мен. Години наред те зова, исках да Ме обикнеш, Васула…

Иисус, кога за пръв път ме повика?

По времето, когато заминаваше за Ливан. Повиках те в съня ти. Ти Ме видя . Спомняш ли си как те притеглих към Себе Си, зовейки те?

Да, спомням си, бях близо десетгодишна. Бях се уплашила от Силата Ти, която ме притегляше. Приличаше на огромно течение, като мощен магнит, който притегля малък магнит. Опитах се да се съпротивя и да се отдръпна, но не успях, докато най-сетне се прилепих към Него, и тогава се събудих.

Беше ми странно, че Иисус ми напомня онзи сън и още по-странно, че си го спомнях!