Мир на теб. Светлината те води, любима. Живей в мир.

Искам да Ти кажа, че се чувствувах мирно и приятно с Дан.

Изпитвах носталгия към Даниил, моя ангел.

Остави го, той е само един Мой служител. Аз съм твоят Сътворител, Всемогъщият Бог.

Искам да кажа, че имах мир с Даниил, и че го обичам.

Зная. Остави го.

Беше ми казал веднъж: ”Никой човек не е обичал толкова много своя ангел както ти” нали?

Да.

Мислил ли го е в действителност?

Да, мислил го е. Остави го сега и бъди с Мен. Постави главата си на Мен, почувствувай колко те обичам. Ти си Моята дъщеря, Аз съм Твоят Небесен Баща и те благославям. Моя си. Аз съм Яхве и няма да оставя никого да ти направи зло.

Чуй Ме: Следях те как растеше от крехкото ти детство. Държах те при Себе Си и видях, че си приятна в Очите Ми. Наблюдавах те как растеш като горските цветя, които сътворих. Сърцето Ми се преизпълваше от радост, гледайки как растеш в Моята Светлина. Продължавах да се намирам до теб. Моята пъпка започна да цъфти. Беше дошло времето на обичта. Чувствувах те и се радвах. Чувствувах сърцето ти и те благославях, четях желанията ти и се радвах да ги усещам. Намирах се до теб, за да ти помогна да запазиш хубостта си. Видях как се беше разцъфтяла и те повиках, но ти не Ме чу. Повиках те повторно, но ти Ме пренебрегна. Идваше от време на време да Ме видиш и Сърцето Ми се радваше при идването ти. Малкото пъти, в които дохождаше¹ Ме изпълваха с радост. Знаех, че беше Моя, но ти изглежда Ме беше забравила. Нито веднъж не почувствува, че се намирах до теб.

Годините изминаха, благоуханието ти те напусна. Изложени на суровите зимни ветрове, листата ти започнаха да падат, главата ти се наклони и листцата ти изгубиха велурената си свежест и хубостта си. Слънцето започна да те суши, чувствата ти закоравяха. Разбери Ме, гледах те със съчувствие, не можех повече да издържам. Много пъти се доближавах до теб чувствувайки те, ти обаче се беше отдалечила много, не можеше да Ме разпознаеш. Не можа да познаеш Онзи, който се навеждаше над теб, държеше те и те зовеше с името ти. Скърбях за изгубената ти хубост гледайки как държа в Прегръдката Си едно жалко дете в плачевен вид. Гледката ти предизвикваше сълзи в Сърцето Ми, защото успявах все още да различа в очите ти слаб блясък от младежката обич, която изпитваше някога към Мен.

Вдигнах те при Себе Си, малките ти ръце се вкопчиха в Мен. Изпитах облекчение виждайки детето Си да се нуждае от Мен. Дадох ти вода, за да утоля жаждата ти, нахраних те и ти помогнах да възстановиш лека-полека здравето си. Аз съм Този, който лекува, Аз съм твоят Избавител, винаги ще бъда, няма никога да те изоставя, обичам те. Аз Бог, няма никога вече да те оставя да се загубиш. Достави Ми сега удоволствие и остани с Мен. Съживих те, любима, опри се на Мен, обърни се и Ме погледни. Аз съм Бог, твоят Небесен Баща. Проумей защо съм с теб.

Аз Бог, ще направя същото с всички останали Свои синове и дъщери, защото всички сте Мои. Няма да ги изоставя да увехнат на слънцето. Ще ги защитя.  Ще им помогна да се съвземат. Няма да чакам и да гледам как се разпиляват листата им, няма да чакам да ви видя ожаднели. Помни, Аз Бог, ви обичам всички. Ще ви обединя отново всички.