29 януари 1987
29 януари 1987
Аз съм Яхве, Небесният ти Баща, Творецът на небето и земята; дъще, малка ти, прескъпа Моя, обичам те; изпълни посланието Ми; не се страхувай, винаги съм до теб; върви и провъзгласи Словото Ми и предай посланието Ми на цялото човечество; не се страхувай, ще отворя устата ти в молитва; ще те изпълня с дух на проумяване; ще се трудиш ден и нощ, но няма да е напразно; приеми посланията Ми, любима; ще вървиш с Мен; ще бъда твоят водител; не се безпокой, защото ще покривам своевременно всяко твое искане;
(По-късно, говори Иисус:)
Аз съм, Иисус; ела, Васула; всички послания се дават от Моя Отец и Мен; изпълни Словата Ми; не се страхувай; ще остана с теб; ще те уча; ще бъда твоето наследство; ела, нека да вървим заедно;
следвай Ме, любима; Аз съм Иисус Христос;
Да не би да Те ранявам, без да го искам? Имам тази склонност към грешни действия.
ще Ме наскърбиш, дъще, ако Ме изоставиш; да Ме обичаш така, както Ме обичаш, Ме радва; не го ли разбираш? осъзнай, че ако Ме напуснеш, ще Ме обидиш, Васула; Аз, Иисус, те научих да Ме обичаш;
Иисус, кое е доказателството, че си Ти във всичко това?
виж себе си, ти си доказателството; ти си доказателството за обичта Ми;
Васула, вдигнах те от небитието, за да бъдеш с Мен; ела при своя Утешител; приближи се до Мен и не се страхувай от Мен; ще те оформя така, че да доведеш отдалеч обратно при Мен Моите синове и дъщери; мнозина от онези, които носят Името Ми, но са Ме изоставили, ще бъдат осиновени от Мен, както сега осиновявам теб; затова, спусни се в Сърцето Ми;
Васула, всеки път, когато чувствам сърцето ти, намирам меко място, където мога винаги да отморявам главата Си; чувствам, че мога да се оповавам на теб да Ми дадеш отмора; Аз, Иисус, те обичам; помни, че твоите страдания са и Мои; опри се днес на Мен и Ми предостави всичката си обич; нуждая се да бъда утешен;
(Бях изумена, че Иисус иска от мен утеха.)
Как бих могла да Те утеша, Господи?
като Ми позволиш да си почина на това меко място; днес, един човек, когото много обичам, още веднъж ще Ме рани; изпълни Ме с утехата си…
Какво да направя, за да Те утеша, Господи?
позволи Ми да оставя отново Кръста Си на теб; разтовари Ме, нека си почина; искам да го носиш вместо Мен, защото ти имам доверие; о, дъще, никога вече не се отричай от Мен, както онзи ден!
Прости ми. Почувствах се толкова недостойна, че се изкуших да повикам служителя Ти и да Те отблъсна. Няма вече да го правя.
о, дъще, зная, но не дадох ли живота Си за всички вас? ето сега, поверявам ти Кръста Си; скоро ще осъзнаеш колко тежък е Кръстът Ми; по-късно ще се върна да те облекча; по този начин, ти и Аз ще работим заедно; ще си помагаме един на друг по този начин;
| 
