12 октомври 1986
12 октомври 1986
мир на теб; Светлината ти дава напътствие; любима, живей мирно;
Искам да Ти кажа, че се чувствах спокойно и хубаво с Дан.
(Изпитвах носталгия по ангела си.)
остави го, той е само Мой служител; Аз съм твоят Създател, Всемогъщият Бог;
Трябва да Ти кажа, че чувствах мир с Даниил, и че го обичам.
зная, остави го;
Веднъж ми каза: “Никой не е обичал толкова своя ангел, както ти.” Каза ли го наистина? Имал ли го е пред вид?
имал го е пред вид; остави го сега и бъди с Мен; склони главата си на Мен; чувствай колко те обичам; ти си Моята дъщеря; Аз съм Небесният ти Баща и те благославям; Моя си; Аз съм Яхве, и никога няма да позволя на никого да ти навреди; чувствай обичта, която изпитвам към теб; чуй Ме:
гледах те да растеш от крехката ти възраст; държах те близо до Мен и изглеждаше приятна в Очите Ми; гледах те да растеш като полските цветя, които създадох; Сърцето Ми беше изпълнено с радост, гледайки те да растеш в Светлината Ми; продължавах да съм до теб; Моята пъпка започна да цъфти, беше стигнала до възрастта да бъде обикната; почувствах те и ти се възрадвах; почувствах сърцето ти и те благославих; прочетох желанията ти и се зарадвах, усещайки ги; останах до теб, помогайки ти да запазиш красотата си;
видях те как се разцъфтяваш, затова те повиках, но ти не Ме чу; отново те повиках, но ти не Ми обърна внимание; идваше от време на време да Ме видиш и Сърцето Ми се радваше да те вижда; малкото пъти, когато идваше да Ме видиш, бивах изпълван с радост! знаех, че си Моя, но ти изглеждаше сякаш Ме беше забравила, дори никога не усети, че съм до теб;
годините изминаха; благоуханието ти те напусна; листата ти, изложени на силните зимни ветрове, започнаха да окапват; главата ти се огъна и листцата ти загубиха велурената си свежест и красота; слънцето започна да те изсушава; чувствата ти закоравяха; чуй Ме, гледах те със състрадание; не можех повече да издържам; много пъти се доближих до теб, чувствайки те, но ти толкова се беше отдалечила; не можеше да Ме разпознаеш; не познаваше вече Този, който се навеждаше над теб, държейки те и зовейки те с името ти;
тъгувах за изгубената ти красота, да гледам как държа в обятията Си измъчено, достойно за съжаление дете; гледката ти накара Сърцето Ми да заплаче, защото можех все още да видя в очите ти слаб проблясък на обич, на обичта, която изпитваше някога, в младостта си, към Мен; вдигнах те при Мен, малките ти ръце се вкопчиха за Мен; усетих облекчение, гледайки детето Ми да се нуждае от Мен; взех те обратно у дома и те излекувах с всичката Си Обич; дадох ти вода, за да угася жаждата ти; нахраних те и постепенно те възстанових с грижите Си;
Аз съм твоят Лечител; Аз съм твоят Избавител; винаги ще бъда; никога няма да те изоставя; обичам те; Аз, Бог, никога няма да те оставя да се загубиш отново; зарадвай Ме сега и стой с Мен; Аз те отгледах, любима; опри се на Мен, обърни се към Мен и Ме погледни; Аз съм Бог, Небесният ти Баща; проумей защо се намирам с теб; Аз, Бог, ще направя същото с всички останали Мои синове и дъщери, защото всички сте Мои; няма да ги оставя да увехнат на слънцето; ще ги защитя и ще ги възстановя; няма да чакам да видя как листата им се разпиляват; няма да чакам да ги видя ожаднели; помнете, Аз, Бог, ви обичам всички; ще ви обединя отново всички;
(Тук Бог ми даде видение, описвайки ми състоянието на душата ми. Ако бях умряла в това състояние, душата ми щеше да се намери на много тъмно място. Ето какво видях: видях себе си като малко дете близо шестгодишно. Бях легнала на земята, на дясната си страна. Бях много слаба, с рядка и къса коса. Мястото беше много тъмно и небето черно.
Тогава чух себе си да дишам със затруднение като човек, който страда от астма. Усетих как Някой стои близо до мен, зад мен. Самото Му присъствие беше утешително. Видях Го да се навежда над мен и да ме вдига в Прегръдката Си. Почувствах безкрайната Му Обич и видях това малко човече, което бях аз, да обръща очите си наляво, за да Го види. Бялото на очите ми беше жълто и се смаях, виждайки колко болна бях! С малкото сили, които ми бяха останали, видях кокалестата си ръчичка да се протяга и отчаяно да се вкопчва в широкия Му ръкав. Едновременно с този жест почувствах Сърцето на Пресветия Бог: Сърцето Му преливаше от милосърдие, толкова милосърдие и обич! След това, с голяма нежност и загриженост ме пренесе в Дома Си. Като пазач, Очите Му изобщо не ме оставиха. И ме отгледа като най-грижовна майка. И с обичта Си, ме излекува.)
| 
