Не Се Измъчвай и Не Ридай Горчиво, Когато Те Приковават На Кръста Ми
Вземи Ме За Пример На Достойнство

25 септември 1992

Ето ме, да поставям стъпките си
     върху тези безкрайни руини,
с товар на гърба си.
     Идвам при Теб за утеха, за облекчение,
и силата в мен сега чезне
     и нестихваща тъга ме терзае.

С неимоверно усилие пресичам ужасите на тази безкрайна Нощ,
     обезсилена от цинизма на тези лъжесвидетели,
които по цял ден тормозят невинността ми.
     Твое благопожелание беше да ми дадеш ключа
за въпроси, които душата ми никога не би могла сама да проумее,
     за чудеса надвишаващи мен и знанието ми,
и поради тази причина преследват невинността ми.

Там, на всеки тъмен ъгъл причакват
     удобен случай да ограбят живота ми, ако това е възможно.
Наричат себе си Твой народ, считайки, че устата им е небето,
     но това, което произнасят е неверно, измамно и подвеждащо.
Опитвам се да бъда безстрашна и да изглеждам наоколо смела,
     но те непрекъснато ме тормозят.

Безбожните имат повече милосърдие и смирение
     от онези, които твърдят, че спазват Закона Ти, но не престават въобще да съдят и ни най-малко не се колебаят
     да осъждат, стоварвайки върху мен нещастието.
Ако тези, които ме съдят, бяха безбожни
     бих могла да го понеса,
но ТЕ наричат себе си Твой народ! Божи народ!
     с които кръщението ни свързва в Дома Ти…

Оплаквам се, но нямам ли право
     от време на време да разтоварвам върху Теб бремето си, Господи?
Да, зная, че звуча и приличам на подвижна Оплаквателна Книга,
     но живея живота си в невинност,
затова облекчи ме само за малко, Господи!

Васула… не се измъчвай и не ридай горчиво, когато си прикована на Кръста Ми, вземи Ме за пример на достойнство; скоро плевелите ще бъдат отстранени от пшеницата, преди да го разбере някой от вас; много пъти те спасявах от примките на враговете ти, които се надяваха да те погубят; така че, дъще, защо се страхуваш от ужасите на Нощта? Аз просто да се боря в теб… остави Ме сам, когато се направлявам към вътрешната стая на душата ти:

Моята Обител;

казах ти вече, че душата ти ще подскача като на огън всеки път, когато Ръката Ми ще пада, сразявайки съперниците Ми, които заемат мястото Ми; Аз съм Повелител и възнамерявам да остана твой Повелител; направих от теб Своя Мишена за стрелите Си; не, Васула, благодатта не минава без страдание; о, какво няма да направя на най-близките Си, на най-скъпите Си приятели!¹

Тогава, позволи ми като Света Тереза Авилска да Ти кажа и аз: “Hищо чудно, че имаш толкова малко приятели!”

всички хора са слаби… въпреки това, ще отговоря на коментара ти и ще ти кажа: ако душата ти знаеше само какво предоставям и какво правя за теб, щеше ти самата да Ме молиш за повече изпитания, страдания, кръстове, всичко! - диспциплинирам онези, които обичам, затова не възразявай срещу това, което Ми изглежда добро; ти си украшението Ми и като скъпоценен камък те изрязвам, издълбавам и оформям в образеца, който имам в ума Си; следователно ти казвам, докато имаш дихание в себе си, трябва да изпълняваш работата, която Аз Самият ти дадох; що се отнася до онези, които наричат себе си Мои, но са оскърбителни, когато става въпрос за духовни въпроси, на тях казвам: “нямаше да имате вина, ако бяхте слепи, но тъй като казвате “виждаме и можем да кажем”, вината ви остава!” колко пъти трябва да ги порицавам за неверието и упоритостта им?

ела, бъди в Мир - с теб съм до края на пътуването ти;

28 септември 1992

ах, малка Моя ученичко, благославям те; обичай Ме и Ме прославяй, тъй като съм Трисвят!