За Да Те Запазя Жива, Ти Дадох Да Ядеш Тялото Ми И Да Пиеш Кръвта Ми

27 юли 1992

Васула, жалка Моя невесто, предвидих всичките ти провали и слабости много преди да се родиш; знаех през цялото време, че тази, която бях намислил да хвърля в покварата на света като Моя мрежа, ще се извърта и ще се извива в Ръцете Ми; знаех, че дяволът ще поставя лукави клопки, за да хване тази, която Сърцето Ми обича, затова не се учудвай и не смятай, че и Аз съм удивен… искаш ли все още да продължиш да носиш Кръста Ми, който така любвеобилно ти предоставих?

Да, искам. Не крий от мен Лицето Си, нито Кръста Си. Святото Ти Лице, когато ме гледа, ще ми дава силата, от която се нуждая, за да нося Кръста Ти. Това е всичко, от което се нуждая. Не заслужавам Царят на царете да ме гледа така любящо от небето.

Васула, не Ме карай да променя мнението Си за прямотата на сърцето ти,¹ тъй като, за изпълнението на задачата, която така благосклонно ти дадох, духът ти трябва да бъде обединен с Духа Ми, сърцето ти обединено със Сърцето Ми и в този съвършен съюз ще можеш да бъдеш Ехото Ми; виж! смелост, дъще! твоят Любим скоро ще дойде, за да постави край на скърбите и воплите на тази земя; чуй, дъще, лишавал ли съм те от нещо?

Не, Господи, Ти направи точно обратното,
     напълни устата ми с Небесна Манна,
нахрани душата ми,
     направи за мен големи неща.

да! предоставих ти пълна маса; предоставих ти Дома Си, Сърцето Си и Себе Си; предоставих ти да живееш с Мен, в Светлината Ми; в Дланта на Ръката Си ти поднесох Небесната Си Манна; докато пресичаше тази пустиня, ти предоставих част от Плаща Си; за да те запазя жива, ти дадох да ядеш Тялото Ми и да пиеш Кръвта Ми;

привикнах стъпките ти да вървят в Стъпките Ми; в теб установих благоволенията Си и Богатствата на Свещеното Си Сърце; обуздах легиони от демони готови да те разкъсат; като Воин се бих и защитих каузата ти срещу Измамника; излях върху теб и върху домочадието ти благословиите Си; възстанових дома ти² от разруха и смърт; притиснах така любвеобилно устните ти върху Раните Ми и споделих Чашата Си с теб; и като Съпруг, който предоставя брачното си легло, ти поднесох Кръста Си, Трънения Си Венец и Гвоздеите Си, за да те осветя; какво повече можех да направя, което да не направих?…

Василики,³ не се поддавай на поривите на природата си, да не би да загубиш плодовете си и да останеш като изсъхнало дърво; ухажвах те, Василики, с цялата Си Душа, и с цялата Си Душа възнамерявам да те запазя завинаги Моя, но отсега нататък ще изискам от теб много повече от преди; ако не устоиш според исканията на Свещеното Ми Сърце, ще се склъскаш с двойно повече кръстове; помни, дължиш живота си на Мен, както и спасението си; дръж се на разстояние от света, който има всичко освен Мен;

нека Силата, която получаваш от Мен да отвори устата ти и да провъзгласи чудотворенията Ми, нека всяка раса в света да чуе Посланието Ми; ще сея навсякъде и във всяка страна, ще обработвам пустините ви и звукът от Стъпките Ми ще бъде чут от всички жители на земята, до далечните краища на света;

дъще, отнасяй се нежно с Мен и ще предоставя на душата ти радости и утехи, за да утоля жаждата ти; ставай посред нощ от време на време, за да Ме възхваляваш и да Ми благодариш за благоволенията и благословиите, които толкова щедро излях върху теб;

скъпа си Ми, погледни от дясната Ми страна и виж кой е с Мен… да, застъпницата ти и Майка ти, пазеща те от опасности и заплахи; като светилник светещ върху свещена поставка;⁴ Тя ти показва Пътя към Мен;

1 От страна на Иисус това беше укор.

2 Тоест “възстанових душата ти”.

3 Със сериозен тон Иисус ме назова с кръщелното ми име.

4 Мъдр. Сир. 26:17.