Аз, Твоят Бог, Живеех В Твоята Пустош
3 март 1990
Иисус?
Аз съм;
никога не бъди фрапантна; презирай всичко това, което не произхожда от Мен; Аз съм Чист и Свят, как иначе Духът Ми ще работи в теб, както Аз желая? Васула, не можеш нищо да направиш без Мен, Аз съм, който ще прославя отново Името Си, грешниците ще се завърнат при Мен; Името Ми ще бъде запазено Свято и каквото казах, ще го изпълня;
дете Мое, Аз съм Разкривателят на Тайнствата и разкривам на мнозина какво трябва да стане; ти си една от Моите избрани души, на които разкривам Святото Си Лице и Своите намерения, единственото, което имаш да правиш е да продължиш да предаваш Посланията Ми, не трябва да убеждаваш никого; цвете, направи всичко, което можеш, а Аз ще направя останалото; зная добре колко си ограничена, но не се безпокой, до теб съм, за да те насърчавам; умножи молитвите си, зарадвай Ме и оставани при Мен; помни, беше мъртва и те вдигнах, беше студена към Мен и съживих в теб Моя Пламък, за да те погълна с Обичта Си, беше апатична към Мен, но те направих пламенна и жадна за Мен;
в продължение на години Аз, твоят Бог, живеех в твоята пустош, без да намирам почивка и отмора от създанието, което бях сътворил с толкова oбич; с голяма тревога гледах как се изплъзваш далеч от Мен, трябваше само да кажа: “нека тази пустoш и тази суха земя да заликуват”, но исках твоето съучастие, не исках да насилвам свободата ти; за да те освободя, любима, трябваше да те завлека чак в пустинята и да те оставя сам сама; едва тогава ти осъзна колко беше гола и колко опетнена беше душата ти, и така, с голям ужас, долетя в Краката Ми; ти осъзна колко недостатъчна беше сама по себе си; след това ти дадох да разбереш до каква степен страдах в твоята пустош и как беше превърнала Устните Ми по-сухи от пергамент, от жажда за обич; тогава те накарах да видиш как вътрешността ти се беше превърнала в съвършена пустиня, за да свие гнездо усойницата и да снесе без страх яйцата си в теб;
след това, позволих покривалото ти да падне, за да могат очите ти да видят Красотата Ми, и те докоснах с Пръста Ми, преобразявайки те; тръгнах във всички посоки, за да видя по какъв начин мога да те направя Моя за вечността и да те посветя в тайнствата Си; преобразих пустинята ти в извор и от пущинака ти направих да потекат реки; да! Аз съм Този, който скоро ще направя от изгорената ви земя езера и от изсъхналите ви страни водни извори, няма да ви оставя да умрете; чуйте, ще разклатя мнозина от вас и ще накарам Гласът Ми от Святата Ми обител да бъде чут, ще покажа Святостта Си и Милостта Си на много нации, за да могат да Ме признаят;
Свят съм и ще ви помогна да разберете всички, че и вие трябва да живеете свято;
“Обикнах Те късно, о, Красота, винаги древна, винаги нова. Kолко късно Те обикнах! Ти беше в мен, но аз бях отвън, и навън Те търсех. В заблудата си, търсех красивите неща, които Ти създаде. Беше с мен, но аз не бях с Теб. Земните неща ме отдалечаваха от Теб, тези неща, които, ако не бяха в Теб нямаше въобще да съществуват. Ти позова, провикна се и прониза глухотата ми. Блесна, светна и разсея слепотата ми. Пръсна благоуханието Си върху мен. Дишах Те с пълни дробове и сега копнея за Теб. Вкусих Те. Сега изпитвам все повече и повече глад и жажда. Докосна ме и потърсих с жар Мира Ти.”
Господи мой, мислите ми са заети с единството, дали желаят искрено да се обединят, Господи мой?
колкото до това, дете Мое, не ти ли бях казал и показал колко са неогъваеми някои от тях? викат за мир и единство, но нямат предвид нито дума от това, което казват, сърцето им е твърдо като скала и са толкова неотстъпчиви, колкото мелничен камък, но ще ги огъна всички с Пламъка Си, почакай само и ще видиш…
|