Понасяйки Страданието

13 февруари 1990

(Вторник - Днес, както се молехме с Розарията с (…) и бяхме вглъбени върху четвъртото тайнство, носенето на Кръста, внезапно изпаднах в един вид унес. Загубих гласа си и трябваше да шепна, като произнасях с огромна трудност всяка дума. Озовах се в Страданието, споделяйки Иисусовите страдания. При петото тайнство, Разпятието, изглежда започнах да излизам бавно от него. Когато това приключи, се почувствах тежка, речта ми и движенията ми бяха по-бавни от обикновено, духът ми все още под агонията Му.)

Иисус?

Аз съм; прескъпа душа, голяма е агонията Ми, остави Ме да я споделя с теб; направи Мое Небе в теб; благослови Ме; Обичта те обича, мир на теб, погледни Ме… желаеш ли да минеш през Страданието Ми? желаеш ли да се жертваш повече?

Готова съм да изпълня Волята Ти.

тогава, Аз и ти ще си споделим по-големи неща; Васула, яж малко днес и утре пости стриктно; възрадвай Ме и посвети деня си на Мен; не пиши повече за сега; искам днес изцяло да помниш Присъствието Ми;

обичам те и те благославям; ние, нас, помниш ли? моли се;